Обективният подход към японското културно-историческо наследство е особено затруднен от факта, че интерпретациите, които самите японци дават на своето минало, се отразяват и на тяхното сегашно битие, включително и на отношението им към другите народи в Далечния изток. Тук не стихват споровете кой на кого е дал култура, кой е бил по-цивилизован и кой — не, и кой към чии земи би могъл да има исторически претенции. Например има предостатъчно археологически данни, че е съществувал обмен на хора и материални обекти между Япония и Корея в периода между IV и VIII в. от нашата ера. Според японците това означава, че по онова време Япония е владеела Корея и оттам е докарвала корейски роби и занаятчии; според корейците това подсказва тъкмо обратното — че Корея е владеела тогавашна Япония, а от това следва, че предците на японските императори са били… корейци.
Затова и през 1910 г., когато Япония анексира Корея, японските военни и политически лидери обявяват този акт за напълно легитимен, защото според тях така е „възтържествувала историческата правда“. През следващите трийсет и пет години японските окупатори всячески се стремят да унищожат корейската култура. Стига се дотам, че в корейските училища японският измества корейския език. Корейските семейства, живеещи от цели поколения в Япония, и до ден-днешен трудно получават японско гражданство. В Япония все още могат да се видят онези специални гробници, съхраняващи отрязаните носове на близо двайсет хиляди корейци, които са били донесени в Япония като „трофеи“ от една изключително кървава завоевателна кампания срещу Корея в края на XVI в.41 Затова и не бива да се учудваме, че омразата към японците е пуснала толкова дълбоки корени в Корея, а самите японци не крият презрението си към корейците.
За да разберем какви обществени страсти може да разпали един уж строго академичен спор, ще дам още един пример, този път с най-известната находка от предимперска Япония — знаменитият меч от Ета-Фунаяма (V в. н.е.), обявен за национално съкровище и днес съхраняван в Токийския музей. Желязното острие е украсено със сребърни инкрустации, сред които личи и надпис (с китайски йероглифи), в който се споменава за някакъв „Велик цар“, негов сановник и един корейски писар, на име Чоан. Някои от йероглифите са недовършени, други — полуизтрити или просто липсващи, затова и точният им смисъл е въпрос на догадки. Традиционният възглед, отстояван от японските учени, гласи, че на мястото на липсващите знаци е стояло името на император Мидзуха-ваке, известен и като „Този с прекрасните зъби“ (или поне така се твърди в една хроника от VIII в.). През 1966 г. обаче корейският историк Ким Шок-йонг шокира своите японски колеги с твърдението, че въпросното име всъщност е на корейския цар Каеро, а сановникът пък е негов васал (и естествено също кореец), който по онова време бил окупирал част от Япония. Ето как въпросът за „възтържествувалата историческа правда“ излезе отново на дневен ред…
Днес Япония и Корея са две икономически свръхсили, взиращи се една в друга през водите на протока Цушима42, ала онова, което виждат, е пречупено през призмите на илюзорните митове и на реалните кръвопролития от недалечното минало. И това вещае злокобно бъдеще за цяла Източна Азия, ако тези два велики народа не намерят допирни точки. А за да бъдат намерени допирните точки, е изключително важно да бъде изяснен веднъж завинаги и този въпрос: кои всъщност са японците и как са се отделили от тясно свързаните с тях корейци?
За да разберем в какво се състои уникалността на японската култура, би трябвало да започнем с уникалното разположение на Япония и нейната околна среда. Първото, което се набива в очи е, че географски погледнато Япония доста напомня на Британия, тъй като и двете са големи архипелази, явяващи се съответно източният и западният фланг на евразийския континент. Но има и някои важни различия, които не се открояват толкова на пръв поглед: Япония е някак по-внушителна, а и по-отдалечена от материка. Площта й (146 000 кв. мили) е наполовина по-голяма от тази на Британия и почти равна на калифорнийската. Британия е само на двайсет и две мили от френския бряг, докато Япония отстои на сто и десет от най-близката точка на азиатския материк (Корейския полуостров), на сто и осемдесет от континентална Русия и на четиристотин и шейсет от континентален Китай.
41
Става дума за т.нар. Имджимска война, протекла в две фази — 1592–1593 и 1597–1598 г., на която (според японските историографи) слага край преждевременната смърт на тогавашния фактически властелин на Япония, Тойотоми Хидейоши, а според корейските, китайските и руските им колеги решаваща е била героичната съпротива на корейския народ. — Б.пр.