Може би поради тази причина британската история винаги е била много по-тясно свързана със случващото се на европейския подконтинент, отколкото японската с тази на континентална Азия. Например от началото на нашата ера досега са били осъществени четири успешни инвазии в Британия, но пък нито една в Япония (освен ако не се окаже, че Корея наистина я е владяла в предимперската епоха). На свой ред след норманското нашествие от 1066 г. британците най-редовно са гастролирали на континента, без да пропуснат нито един век, докато в континентална Азия до края на XIX в. не са стъпвали японски войски, ако не броим набезите срещу Корея в предимперската епоха и вече споменатата кампания от последното десетилетие на XVI в. Ако продължим сравнението с Британия, ще видим, че тези чисто географски детайли са допринесли за по-голямата изолираност на Япония и съответно за нейната по-специфична култура.
Колкото до климатичните условия, количеството на валежите, надхвърлящо 400 куб.см годишно, прави Япония страната с най-влажен умерен климат в света. Нещо повече, ако в Европа валежите са по-обилни през зимата, то в Япония те са концентрирани в летните месеци, когато денят расте. Благодарение на тази комбинация Япония разполага и с най-бързо възпроизвеждащата се флора в цялата умерена зона. Половината й земеделски площи са заделени за оризища, чието напояване се улеснява и от многобройните пълноводни реки, спускащи се от планините в ниските закътани долини. Близо 80% от почвите в Япония са планински и неподходящи за земеделие, а дялът на обработваемата земя е само 14%, което налага и осем пъти по-голяма гъстота на населението в сравнение с Британия. В този смисъл Япония е и най-пренаселена от водещите страни в света.
Обилните валежи в Япония са и гаранция, че горите й се възраждат бързо след изсичане. Въпреки че тук от хилядолетия присъстват гъсти човешки популации, първото впечатление на всеки, посетил Япония, е именно нейната зеленина, тъй като повече от 70% от територията й е покрита с гори (за сравнение тези проценти в Британия са само десет). Но цялото това изобилие от гори предполага оскъдни поля и пасища. Затова и единственият бозайник, отглеждан традиционно в по-големи количества в Япония, е свинята; овцете и козите тук никога не са играли значима роля, а едрият добитък е бил развъждан, за да тегли плугове и каруци, но не и като важен хранителен ресурс. Говеждото е било лукс, достъпен само за привилегированото малцинство, тъй като цената му е достигала сто долара на фунт.
Видът на горите също варира в зависимост от географското разположение: в южната част, на по-ниските ширини, преобладават вечнозелените дървета, в централната — широколистните, а в най-северната, на по-високите ширини — иглолистните. За праисторическите хора най-продуктивна се е оказала средата на широколистните, тъй като те са предлагали и най-много ядивни плодове като орехи, кестени и жълъди. Същото важи и за водните запаси. Езерата, реките, Вътрешното море плюс Японско на запад и Тихият океан на изток гъмжат от сьомга, пъстърва, риба-тон, сардина, херинга, треска, скумрия и др. Днес Япония има най-мащабно развития промишлен риболов на земното кълбо; тя е и най-големият износител и консуматор на риба в света. Водите й изобилстват също така с миди, стриди, раци и скариди, като и ядивни водорасли. И както сами ще се убедим, плодородната земя, обилните запаси от прясна вода и околните морета ни дават и ключа към японската праистория.
Преди да се насочим към данните от археологията, нека разгледаме това, което знаем за японците от биологията, лингвистиката, най-ранните им изображения и историческите паметници. Именно противоречията между тези четири типа данни правят въпроса за произхода им толкова спорен.
Четирите главни японски острова, разположени от югозапад на североизток, са Кюшю, Шикоку, Хоншю (който е и най-големият) и Хокайдо. До масовата имиграция в края на XIX в. последният, както и северната част на Хоншю са били населени през историческата епоха главно с айни, които са живели като ловци-събирачи със слаби наченки на земеделие, докато останалите три са били заемани от японци. Ако говорим за гени, костна структура и външен облик, японците доста приличат на останалите източноазиатци, в това число северокитайците, източносибирските народи и най-вече корейците. Дори моите японски и корейски познати си признават, че понякога им е трудно да познаят кой какъв е от пръв поглед.