Могилите от типа кофун са дълги по 1500 стъпки и високи над сто — може би най-големите изкуствени насипи в целия древен свят45. Очевидно е, че за издигането им е била нужна внушителна работна сила, а и стилът им в цялата страна е еднакъв, което ни дава основания да предположим, че по това време предводителите вече са разполагали с респектираща власт. Самият факт, че са били в състояние да организират такива големи човешки маси, подсказва, че е била постигната някаква унификация. Част от кофуните са разкопани от археолозите и съдържат особено богати гробни дарове, но разкопките в най-големите все още са забранени, защото се смята — вече стана дума за това, — че съхраняват останките на императорските предци и на тях се гледа не като на археологически, а като на сакрални обекти. Всички тези следи от политическа централизация се съгласуват и с онова, което откриваме в по-късните японски и корейски хроники за императорите от периода Кофун. За този период е характерно масираното корейско влияние и в случая не е толкова важно дали е било упражнявано вследствие на някаква корейска инвазия в Япония (както смятат корейските учени) или на японска в Корея (както пък смятат японските им колеги). По-същественото е, че по този начин азиатският материк е предал на Япония будизма, писмеността и конната езда, а също и някои нови грънчарски и металургични технологии.
Със съставянето на първата японска хроника през 712 г. (в която митологичното се преплита с описания на реални събития), Япония най-сетне е попаднала в светлината на историята. Ако говорим конкретно за тази година, то хората, които тогава са населявали Япония, несъмнено са били японци, защото от техния език (известен в науката като старояпонски) е произлязъл и съвременният японски език. На японския престол днес седи император Акихито, който се смята за пряк потомък (и по-точно осемдесет и втори по ред) на онзи император, по чиято заповед е съставена и първата хроника от 712 г. Традицията го сочи и за 125-ия потомък на Джимму — същият онзи легендарен първи император, който е бил и правнук не на коя да е, а на самата богиня на слънцето Аматерасу.
Японската култура е претърпяла далеч по-радикални промени през седемте столетия на периода Яйой46, отколкото през всичките десет хилядолетия на Джомон. Този рязък преход от стабилност към радикални трансформации е и едно от най-впечатляващите явления в японската история. Очевидно през този трети век от миналата ера се е случило нещо съдбовно. Но какво? И какви всъщност са били предците на днешните японци — джомонци, яйойци или пък някаква смес и от двете култури? През периода Яйой населението на японските острови е започнало да се увеличава с шеметно темпо — от порядъка на 70% и повече. Каква би могла да е причината за това? В науката са лансирани три различни хипотези, споровете около които не стихват и до днес.
Според първата джомонските ловци-събирачи постепенно са еволюирали и са се превърнали в днешните японци. И тъй като от хилядолетия са живеели в постоянни селища, те не са имали проблеми с усвояването на земеделието. Тоест по време на яйойския преход не се е случило нищо по-съществено — ако изключим дребната подробност, че джомонските земеделци са се сдобили с някои по-издръжливи на студ сортове ориз, а и с информация за иригационното земеделие, вече практикувано в Корея, което на свой ред им е позволило да произвеждат повече храни и да увеличат своя брой. Тази теория все още се подкрепя от определени японски среди, най-вече защото свежда до минимум крайно нежелания корейски принос към гените на днешните японци, а и доказва, че японската нация наистина е уникална — ако не винаги, то поне през последните 12 000 години.
Според втората теория (срещаща обясними възражения в самата Япония), яйойският преход се е изразявал в масиран приток на корейски имигранти, които са пренесли в новите земи и своите земеделски практики, култура и… гени. Вероятно Кюшю им се е сторил земен рай, тъй като е по-топъл, а и по-влажен от тяхната корейска родина, което ще рече и по-подходящ за отглеждане на ориз. Според някои оценки яйойска Япония е приела няколко милиона имигранти от Корейския полуостров, което на практика анулира почти изцяло генетичния принос на джомонците (последните са били едва 75 000 в навечерието на тези събития). Но ако е така, тогава днешните японци са всъщност потомци на древни корейци и през последните две хилядолетия просто са модифицирали културата на своите прадеди…
45
Например гробницата на император Нинтоку (V в.) превъзхожда по площ Хеопсовата пирамида. — Б.пр.