Последната теория също приема, че е имало имиграция от Корейския полуостров, но не и че е била масирана. Просто изключително продуктивното земеделие е позволило дори и на тези относително малко имигранти да се възпроизвеждат много по-бързо от джомонските ловци-събирачи и впоследствие да ги надвишат по брой. Ако приемем, че в Кюшю са пристигнали примерно пет хиляди корейци и са започнали да отглеждат ориз, който вирее отлично по тези краища, това означава, че те са можели да изхранват без особени проблеми децата си и да увеличават броя си, дори да е само с 1% годишно. Имайте предвид, че този процент е доста висок като за ловци-събирачи, но лесно се постига от земеделци: например днес населението на Кения се увеличава с 4,5% годишно. За седем века броят на потомците на тези пет хиляди имигранти би трябвало да е достигнал пет милиона, тоест те буквално са залели коренното население. И тази теория, подобно на предишната, приема, че японците са всъщност „леко модифицирани“ корейци, но поне не твърди, че за целта се е наложило те да емигрират масово на Японските острови.
В света е имало много такива миграции, така че според мен втората и третата теория звучат по-правдоподобно от първата. През последните дванайсет хилядолетия земеделието е възникнало най-малкото на девет различни места на Земята: Китай, Плодородният полумесец и още някои. Преди тази дата абсолютно всеки човек на Земята е бил ловец-събирач; днес всички сме земеделци (или поне те ни изхранват). И земеделието се е разпространило от тези няколко първоначални средища не защото навсякъде другаде хората са били преминали към уседнал бит и е било някак си неудобно да се занимаваш с лов и събирачество. Напротив, ловците-събирачи по принцип са консервативно устроени, а и нямаме особени основания да смятаме, че хората, обитавали Японските острови през този период (от XI хилядолетие до V в. пр.Хр.) са били по-отворени за новите идеи. Всъщност земеделието е заменило лова и събирачеството по една съвсем проста причина: земеделците са били не само повече на брой от ловците, но и са развивали по-ефикасни технологии, вследствие на което са избивали себеподобните си или са ги изтласквали в най-неплодородните участъци. По този начин, но през модерната епоха, европейските фермери са изместили северноамериканските индианци, австралийските аборигени и саните в Южна Африка. По същия начин праисторическите земеделци са изместили праисторическите ловци в Европа, Югоизточна Азия и Индонезия. И ако приемем, че основното им предимство пред завареното население е било съвсем скромно и се е изразявало в по-добре оформените каменни сечива, то това означава, че тези корейски имигранти от V в. пр.Хр. са били взели доста солидна преднина, тъй като сечивата им са били метални и вече са имали развито интензивно земеделие.
И така, коя от тези три теории е най-вярна? Има само един директен начин да отговорим на този въпрос — като сравним джомонските и яйойските скелети и гени с тези на съвременните японци и айни. Впрочем такива изследвания вече са били провеждани, и то многократно. В последните години генетиците не на шега подхванаха древните кости и започнаха да извличат и ДНК-молекули от тях. Първото, което прави впечатление, е, че джомонските и яйойските скелети се различават доста лесно. Общо взето, първите са били по-ниски, с по-дълги ръце и по-къси крака, по-раздалечени очи, по-малки и по-закръглени лица и много по-релефна лицева „топография“ (например причудливо изпъкнали надочни ръбове и носни кости). Яйойците са били по-високи, обикновено с по пет-шест сантиметра, очите им са били разположени по-близко, имали са издължени и тесни лица и значително по-плоски чела и носове. Някои яйойски скелети запазват джомонските си особености, но това не бива да ни изненадва, тъй като тази възможност е предвидена и в почти всяка теория за прехода от Джомон към Яйой. Дотук добре, но има и един проблем: всички японски скелети от периода Кофун (с изключение на айнските) вече изграждат една хомогенна група, напомняща с морфологичните си особености днешните японци и… корейци.