Ако джомонските черепи се различават във всяко отношение от тези на днешните японци и се доближават най-вече до тези на днешните айни, то яйойските спокойно се вместват в определението „японски“. Това накара генетиците да направят и едно съвсем логично предположение: че съвременните японци са резултат от „кръстоска“ между приличащите на корейци яйойци и приличащите на айни джомонци. Учените се постараха и да изчислят относителния дял на всеки един от тези два генофонда. Крайният им извод бе, че доминира корейско-яйойският елемент. Айнско-джомонският дял е най-скромен в Югозападна Япония, където би трябвало да са пристигнали и най-много корейски имигранти, но нараства в най-северните и гористи части на страната, където вероятно са се съхранили по-гъсти джомонски популации и условията за отглеждане на ориз не са били особено благоприятни.
Тоест „пришълците“ от Корейския полуостров наистина имат огромен дял в генезиса на японската нация, но засега не можем да кажем дали той се е дължал на някаква по-масирана имиграция или просто малкото на брой имигранти са се размножавали със завидно темпо. Колкото до айните, по всяка вероятност именно те са потомци на най-древните обитатели на Японските острови, но и техните гени отдавна са се смесили с тези на корейско-яйойските колонисти и съвременните японци.
Несъмнено оризищата са давали огромно преимущество на корейските „фермери“ пред джомонските ловци и затова е някак странно, че първите е трябвало да изчакат цели хилядолетия, преди да се прехвърлят на Японските острови и да наложат толкова бързо там своя начин на живот. Но аз вече споменах, че ранното корейско земеделие е било сравнително непродуктивно и е довело само до появата на „мизерстващи“ селяци, изглеждащи доста окаяно пред „волните“ и „охолни“ ловци. Тогава кое е наклонило везните в полза на „фермерите“ и е предизвикало и яйойския преход? Най-вероятно това е била комбинацията от тези четири фактора: развитието на иригационното земеделие в Корея, което е изместило предишните скромни нивички по сухите полета; непрестанното подобряване на самите оризови посеви, адаптирани към по-хладния корейски климат; увеличаването на населението на полуострова, което е принудило част от него да емигрира; и накрая масовото въвеждане на железни сечива на мястото на дървените мотики и гребла, с които са обработвали старите „сухи“ оризища. Фактът, че желязото и интензивното земеделие са се появили едновременно в Япония, едва ли е случайно съвпадение.
Започнах тази глава с един доста прозрачен намек за начина, по който открояващите се със своя вид айни и не толкова набиващите се на очи японци са си поделили японския архипелаг. Първата мисъл, която би хрумнала на някой страничен наблюдател е, че айните вероятно са потомци на коренното население на тези острови, а самите японци са потомци на имигранти от по-късни времена. Сега вече разбираме, че едно такова предположение далеч не е лишено от основания, тъй като се подкрепя и от данните на археологията, физическата антропология и генетиката.
Но аз споменах още в началото и за едно много сериозно възражение, което кара повечето хора (и най-вече самите японци) да търсят други обяснения на тези факти. Но ако японците наистина са дошли от Корея, то би било логично да предположим, че корейският и японският език доста си приличат. Иначе казано, ако японската нация действително беше произлязла от смесването на тези два древни народа — приличащите на днешните айни джомонци и яйойските нашественици от Корейския полуостров, — то и японският език щеше да е доста сходен с корейския и този на айните. Ситуацията обаче е доста по-различна: между японците и айните не се забелязват никакви родствени прилики, а връзката с Корея е крайно далечна. Възможно ли е да се получи такова драстично разминаване при положение, че това „смесване“ е станало само преди 2400 години? Според мен този парадокс може да намери само едно решение: че езикът, на който са говорели някогашните джомонски жители на Кюшю, явно не е бил особено близък с този на днешните айни и съответно езикът на яйойските нашественици се е различавал значително от съвременния корейски.
Да започнем с айнския — един език, който, доколкото ни е известно, днес се говори само от айните, населяващи най-северния японски остров, Хокайдо. Това би могло да означава, че на някакъв подобен език са говорели и древните джомонски жители на Хокайдо, но не и тези на Кюшю (независимо, че попадат под същия знаменател). Не бива да забравяме, че от най-южния край на Кюшю до най-северния на Хокайдо се простират близо хиляда и петстотин мили. От археологията знаем, че през въпросната епоха на Японските острови е съществувало огромно регионално разнообразие в начините на живот и керамичните технологии и архипелагът никога не е бил политически унифициран. През тези десет хилядолетия на самостоятелно съществуване джомонските хора би трябвало да са развили и не малки езикови различия, да не говорим, че езиците им може би са се различавали още преди 12 000 години, когато предците им са пристигнали тук по двете земни ивици, свързвали Япония с днешна Русия и Корея, за което свидетелстват и археологическите данни.