Причините са много и съвсем очевидни — по-богатият опит в държавното устройство и земеделието предполага и по-умели администратори, по-богат опит в пазарната икономика и прочее в същия дух. От статистическа гледна точка за крайния ефект от историята имат своя дял и някои от познатите ни временни или второстепенни фактори като… „добрите институции“. Но в по-голямата си част този ефект едва ли се дължи на тях. Явно са функционирали и много други „проксимални“ механизми. Ето защо един от основните проблеми, който ни предстои да разрешим, се състои в това — да си изясним детайлно тази причинно-следствена верига, каквато е историята на държавните общества и земеделието, защото тя е заложена и в основата на днешния икономически растеж. А ако го направим, тогава вече ще можем да помогнем на развиващите се страни да изминат много по-бързо пътя, по който ние сме вървели в продължение на хилядолетия…
За финал ще кажа това: темите в ПВС не просто касаят основните движещи сили в древния свят, те са и едно плодотворно поле за научни изследвания в съвременния свят.
Благодарности
За мен е удоволствие да призная приноса на онези много хора, помогнали ми да напиша тази книга. Първите са моите учители в класическата гимназия в Роксбъри, защото пробудиха интереса ми към историята. Безкрайно съм задължен и на многобройните си приятели от Нова Гвинея — не случайно се позовавам толкова често на техния опит. Също толкова съм задължен (което, разбира се, не ме освобождава от отговорността за допуснатите грешки) и на моите приятели учени и колеги, които търпеливо ми обясняваха тънкостите на своите дисциплини и също толкова търпеливо изчитаха съответните пасажи в моя ръкопис. По-специално бих искал да благодаря на Питър Белуд, Кент Фланъри, Патрик Кърч и жена ми, Мари Коен, които изчетоха целия ръкопис, както и на Чарлс Хайзър, Дейвид Кийтли, Брус Смит, Ричард Ярнел и Доналд Зоари, които пък изчетоха поне по няколко глави. По-ранните версии на някои глави от книгата се появиха като статии в списанията „Дискавър“ и „Нейчъръл Хистъри“. Моите полеви изследвания на тихоокеанските острови бяха спонсорирани от Националното географско дружество, Световният фонд за опазване на дивата природа и Калифорнийският университет в Лос Анджелис. Случих и с литературни агенти — това са Джон Брокман и Катинка Матсън. В ролята на мои научни асистентки и секретарки се изявяваха Лори Айвърсен и Лори Роузън. С оформлението на книгата се нае Елън Модецки. Дължа огромни благодарности и на моите редактори Доналд Лам („У. У. Нортън“), Нийл Белтън и Уил Сълкин („Джонатан Кейп“), Вили Кьолер („Фишер“), Марк Заблъдоф, Марк Уилър и Поли Шулман („Дискавър“) и Елън Голдънсън и Алън Тернс („Нейчъръл Хистъри“).
Основна и препоръчителна библиография
Препоръките се отнасят за тези, които проявяват интерес и биха искали да разширят познанията си по разглежданите в книгата теми. Затова освен основните си източници аз прилагам и изчерпателен списък на по-ранна литература, която смятам, че също ще е от полза за читателя. Когато посочвам книги, след името или имената на авторите (които ще давам без инверсия) идва заглавието (в курсив), а след него в скоби са поставени издателските данни51 (град: издателство, година на публикуване). Когато става дума за периодика, след името на списанието (в курсив) идва номерът на годишнината, страниците и годината на публикуване.
Сред справочниците, които съм ползвал за повечето глави на тази книга, фигурира и един обемист компендиум за фреквентността на човешките гени: L. Luca Cavalli-Sforza, Paolo Menozzi and Alberto Piazza, The History and Geography of Human Genes (Princeton: Princeton Univ. Press, 1994). Тази забележителна творба спокойно може да бъде определена и като „Обща история на всичко за всички“, защото авторите започват изложението си за всеки континент с изчерпателен преглед на неговата география, екология и околна среда, следван от данни за праисторията, историята, езиците, физическата антропология и културите на неговите народи. Впрочем в: L. Luca Cavalli-Sforza and Francisco Cavalli-Sforza, The Great Human Diasporas (Reading, Mass.: Addison-Wesley, 1995) ще намерите същия материал, но не толкова специализиран, а предназначен за най-широка публика.
Друг удобен справочник е поредицата от пет тома, обединени под общото название The Illustrated History of Humankind, ed. Goran Burenhult (San Francisco: Harper Collins, 1993–94). Отделните томове са озаглавени съответно: The First Humans, People of the Stone Age, Old World Civilizations, New World and Pacific Civilizations и Traditional People Today.
51
В които ще фигурират и някои неизбежни съкращения от рода на Univ. вместо University, ed. (eds.) вместо editor (s),