Няколко поредици, издадени от „Кеймбридж Юнивърсити Прес“, предлагат исторически преглед на конкретни региони и епохи. Една от тях е озаглавена The Cambridge History of…, а на мястото на многоточието последователно се явяват Африка, Вътрешна Азия, Китай, Индия, Иран, ислямският свят, Япония, Латинска Америка, Полша и Югоизточна Азия. Друг подобен справочник е The Cambridge Encyclopedia of…, чиито томове са посветени съответно на Африка, Китай, Япония, Латинска Америка (вкл. страните в Карибско море), Русия (и бившия СССР), Австралия, Близкия изток (и Северна Африка), Индия, Пакистан и съседните им страни. Други такива поредица са: The Cambridge Ancient History, The Cambridge Medieval History, The Cambridge Modern History, The Cambridge Economic History of Europe и The Cambridge Economic History of India.
Бих посочил и три енциклопедични справочника за езиците в света: Barbara Grimes, Ethnologue: Languages of the World, 13th ed. (Dallas: Summer Institute of Linguistics, 1996), Merritt Ruhlen, A Guide to the World’s Languages (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и C. E. Voeglein and E. M. Voegelin, Classification and Index of the World’s Languages (New York: Elsevir, 1977).
От по-мащабните сравнителни исторически изследвания бих посочил на първо място това на Арнолд Тойнби [A. Toinbee, A Study of History, 12 vols. (London, Oxford Univ. Press, 1934–54)]. Великолепен преглед на историята на евразийската (и особено западноевразийската) цивилизация ще намерите в: William McNeil, The Rise of the West (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1991). Уилям Макнийл е автор и на една световна история, A World History (New York: Oxford Univ. Press, 1979), в която, въпреки леко подвеждащото и заглавие, основният фокус отново пада върху западноевразийската цивилизация. Същото важи и за: V. Gordon Childe, What happened in History, rev. ed. (Baltimore: Penguin Books, 1954). Друго подобно сравнително-историческо изследване (в което фокусът пада върху Западна Евразия) е: C. D. Darlington, The Evolution of Man and Society (New York: Simon and Schuster, 1969) — авторът е биолог и съзира същите връзки между континенталната история и доместикацията, които разглеждам и аз. Алфред Кросби е написал две блестящи студии върху европейската задморска експанзия, като ударението е върху съпровождалите я растения, животни и вируси: A. Crosby, The Columbian Exchange: Biological Consequences of 1492 (Westport, Conn.: Greenwood, 1972) и Ecological Imperialism: The Biological Expansion of Europe, 900-1900 (Cambridge, Cambridge Univ. Press, 1986). Бих препоръчал също Marvin Harris, Cannibals and Kings: The Origins of Cultures (New York: Vintage Books, 1978) и Marshall Sahlins and Elman Service [eds.], Evolution and Culture (Ann Arbour: Univ. of Michigan Press, 1960), които разглеждат темата от културно-антропологически позиции. Книгата на Елън Семпъл [Ellen Semple, Influences of Geographic Environment (New York: Holt, 1911)] онагледява по-ранните опити за изследване на влиянието на географския фактор върху човешките общества. Другите по-важни изследвания са изброени в библиографията към Епилога. Ще си позволя да спомена и една моя по-ранна творба [J. Diamond, The Third Chimpanzee (New York: Harper Collins, 1992)] и по-специално Глава XIV, в която се сравнява историята на Евразия и тази на двете Америки — там ще откриете и стартовата позиция, от която започнаха и разсъжденията, изложени в тази книга.
Едно от нашумелите (или по-скоро сдобили се с незавидна слава) изследвания на разликите в интелектуалното развитие на отделните човешки групи е дело на Ричард Хърнстийн и Чарлз Мъри [Richard Herrnstein and Charles Murray, The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life (New York: Free Press, 1994)].
Ранната човешка еволюция е разгледана великолепно в: Richard Klein, The Human Career (Chicago: Univ. of Chicago Press 1989), Roger Lewin, Bones of Contention (New York: Simon and Schuster, 1989), Paul Mellars and Chris Stringer [eds.], The Human Revolution: Behavioural and Biological Perspectives on the Origins of Modern Humans (Edinburgh: Edinburgh Univ. Press, 1989), Richard Leakey and Roger Lewin, Origins Reconsidered (New York: Doubleday, 1992), D. Tab Rasmussen [ed.], The Origin and Evolution of Humans and Humanness (Boston: Jones and Bartlett, 1993), Matthew Nitecky and Doris Nitecky [eds.], Origins of Anatomically Modern Humans (New York: Plenum, 1994) и Chris Stringer and Robin McKie, African Exodus (London: Jonathan Cape, 1996).
Бих споменал и тези три популярни книги, специално посветени на неандерталците: Christopher Stringer and Clive Gamble, In Search of the Neanderthals (New York: Thames and Hudson, 1993), Erik Trinkaus and Pat Shipman, The Neanderthals (New York: Knopf, 1993) и Ian Tattersall, The Last Neanderthal (New York: Macmillan, 1995).
Генетичните свидетелства за произхода на човека са разгледани в: L. Luca Cavalli-Sforza et al. (вече цитирани в библиографията към Пролога), както и в Глава I на моята The Third Chimpanzee. Тук бих посочил и две специализирани статии с по-нови данни: J. L. Mountain and L. L. Cavalli-Sforza, „Inference of human evolution through cladistic analysis of nuclear DNA restriction polymorphism“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:6515-19 (1994) и D. B. Goldstein et al., „Genetic absolute dating based on microsatellites and the origin of modern humans“, ibid. 92:6723-27 (1995).