Литературата, която съм ползвал при описанието на човешката колонизация на Австралия, Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, както и изчезването на тамошните едри бозайници, е изброена в библиографията към Глава XV. По-специално бих препоръчал Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995), тъй като авторът дискутира тези теми на ясен и достъпен език, а и обяснява проблемите, свързани с твърденията, че въпросните биологични видове са оцелели до най-ново време.
Стандартният текст за изчезването на едрите бозайници през късния Плейстоцен е: Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1984). По-нови изследвания по темата са: Richard Klein, „The impact of early people on the environment: The case of large mammal extinctions“, pp. 13–14 in: J. E. Jacobsen and J. Firor, Human Impact on the Environment (Boulder, Colo.: Westview Press, 1992) и Anthony Stuart, „Mammalian extinctions in the Late Pleistocene of Nothern Eurasia and North America“, Biological Reviews 66:453-62 (1991). В една своя статия Дейвид Стедман обобщава най-новите данни за изчезването на животински видове, съпровождало заселването на хора по тихоокеанските острови [David Steadman, „Prehistoric extinctions on pacific island birds: Biodiversity meets zooarcheology“, Science 267:1123-31 (1995)].
По-популярни описания на заселването на двете Америки, съпровождалото го изчезване на едри бозайници и последвалите усложнения ще намерите в: Brian Fagan, The Great Journey: The Peopling of Ancient America (New York: Thames and Hudson, 1987) и Глава XVIII на моята книга The third Chimpanzee, op. cit., като към двете е приложена и богата библиография. Друго важно изследване е: Ronald Carslisle, ed., Americans before Columbus: Ice-Age Origins (Pittsburgh: Univ. of Pittsburgh, 1988), включващо и отделна статия (на J. M. Adovasio et al.) за предкловиското поселение в Медоукрофт. Интерес заслужават и статиите на Венс Хейнс, експерт по кловиската култура и предполагаемите предкловиски поселения: [С. Vance Haynes, Jr.], „Contribution of radiocarbon dating to the geochronology of the peopling of the New World“, pp. 354–74 in: R. E. Taylor, A. Long and R. S. Kra, eds., Radiocarbon after Four Decades (New York: Springer, 1992) и „Clovis-Folson geochronology and climate change“, pp. 219–36 in: Olga Soffer and N. D. Praslov, eds., From Kostenski to Clovis: Upper Paleolithic Paleo-Indian Adaptations (New York: Plenum, 1993). „Предкловиските“ хипотези за Педра Фурада са разгледано аргументирано в: N. Guidon and G. Delibrias, „Carbon-14 dates point to man in the Americas 32,000 years ago“, Nature 321:769-71 (1986) и David Meltzer et al., „On a Pleistocene human occupation at Pedra Furada, Brazil“, Antiquity 68:695-714 (1994). Други публикации, имащи отношение към същия дебат, са: T. T. D. Dillehay et al., „Earliest hunters and gatherers of South America“, J. of World Prehistory 6:145-204 (1992), T. D. Dillehay, Monte Verde: A Late Pleistocene Site in Chile (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1989), T. D. Dillehay and David Meltzer, eds., The First Americans: Search and Research (Boca Raton: CRS Press, 1991), Thomas Lynch, „Glacial-age man in South America? — a critical review“, American Antiquity 55:12-36 (1990), John Hoffecker et al., „The colonization of Beringia and the peopling of the New World“, Science 259:46-53 (1993) и A. C. Roosevelt et al., „Paleoindian cave dwellers in the Amazon: The peopling of the Americas“, Science 272:373-84 (1996).
За различията между полинезийските острови вж. двете монографии на Патрик Кърк: [Patrick Kirch], The Evolution of the Polynesian Chiefdoms (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1984) и The Wet and the Dry (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1994). Със същия проблем се занимава и Питър Белуд в: [Peter Bellwood], The Polynesians, rev. ed., (London: Thanes and Hudson, 1987). По-интересните студии, посветени на конкретни полинезийски острови, включват: Michael King, Moriori (Auckland: Penguin, 1989) — за Чатъмскитс острови; Patrick Kirch, Feathered Gods and Fishhooks (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1985) — за Хаваите; Patrick Kirch and Marshal Sahlims, Anahulu (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1992) — също за Хаваите; за Великденския остров — Jo Anne Van Tilburg, Easter Island (Washington: Smithsonion Inst. Press, 1994) и Paul Bahn and John Flenley, Easter Island, Earth Island (London: Thames and Hudson, 1992).
Моето представяне на пленяването на Атауалпа се основава на разказите на очевидци на това събитие — братята на Франсиско Писаро Ернандо и Педро, както и неговите спътници Мигел де Естете, Кристобал де Меня, Руис де Арке и Франсиско де Херес. Разказите на Ернандо Писаро, Мигел де Естете и Франсиско де Херес са включени (в превод на Клемънс Маркъм) в: Reports on the Discovery of Peru, Hakluyt Society, 1st ser., vol. 47 (New York, 1872); на Педро Писаро (в прев. на Филип Мийнс) в: Relation of the Discovery and Conquest of the Kingdoms of Peru (New York: Cortes Society, 1921), а този на де Меня (в прев. на Джоузеф Синклер) в: The Conquest of Peru, As Recorded by a Member of the Pizzaro Expedition (New York, 1929). Разказът на де Арке е препечатан в: Boletin de la Real Academia de Historia (Madrid) 102:327-84 (1933). В едно свое великолепно изследване Джон Хеминг [J. Hemming, The Conquest of the Incas (San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1970)] дава пълно описание не само на този епизод, но и на завладяването на целия континент, наред с обширна библиография. Христоматийната творба на Уилям Прескът [William H. Prescott, History of the Conquest of Peru (New York, 1847)] все още се ползва със заслужено признание от читателите и се нарежда сред класическите исторически изследвания. От изследванията на испанското завладяване на Мексико бих посочил едно класическо и едно съвременно: Hugh Thomas, Conquest: Montezuma, Cortes, and the Fall of Old Mexico (New York: Simon and Shuster, 1993) и William H. Prescott, History of the Conquest of Mexico (New York, 1843). Разкази на очевидци (в случая — самият Кортес) ще намерите в: Hernando Cortés, Five Letters of Cortés to the Emperor (New York: Norton, 1969), а на много от спътниците му — в: Patricia de Fuentes, ed., The Conquistadors (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1993).