Ако ви интересува производството на храни в конкретни епохи, за Римската епоха вижте „Естествена история“ на Плиний, например великолепното двуезично издание Pliny, Natural History, vols. 17–19 (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1961). Алберт Амерман и А. Кавали-Сфорца [Albert Ammerman and L. L. Cavalli-Sforza, The Neolithic Transition and the Genetics of Populations in Europe (Princeton: Princeton Univ. Press, 1984)] анализират разпространението на производството на храни на запад от Плодородния полумесец. Греъм Баркър [Graeme Barker, Prehistoric Farming in Europe (Cambridge Univ. Press, 1985)] разглежда появата му в Европа, а Доналд Хенри [Donald Henry, From Foraging to Agriculture: The Levant at the End of the Ice Age (Philadelphia: Univ. of Pennsylvania Press, 1989)] — в източното Средиземноморие. Статията на Д. И. Йен [D. E. Yen, „Domestication: Lessons from New Guinea“, pp. 558–69 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland: Polynesian Society, 1991)] разглежда появата му в Нова Гвинея. Едуард Шафър [Edward Schafer, The Golden Peaches of Samarkand (Berkeley: Univ. of California Press, 1963)] описва животните, растенията и останалите неща, внесени в Китай по време на династия Тан.
Следват изследвания върху производството на храни в конкретни ареали:
За Европа и Плодородния полумесец вж. Willem van Zeist et al., eds., Progress in Old World Paleoethnobotany (Rotterdam: Balkema, 1991) и Jane Renfrew, Paleoethnobotany (London: Methuen, 1973).
За харапската цивилизация в долината на Инд и Индийския полуостров като цяло вж. Steven Weber, Plants and Harappan Subsistence (New Delhi: American Institute of Indian Studies, 1991).
За посевите в Новия свят вж. Charles Heuser, Jr., „New perspectives on the origin and evolution of New World domesticated plants: Summary“, Economic Botany 44 (3 suppl.):lll-16 (1990). Of същия автор е и „Origins of some cultivated New World plants“, Annual Reviews of Ecology and Systematics 10:309-26 (1979). За един мексикански обект (Гуила Накуиц), който може би е документирал прехода от лов и събирачество към ранно земеделие, вж. Kent Flannery, ed., Guilá Naquitz (New York: Academic Press, 1986). За земеделските култури, отглеждани в Андите през епохата на инките, и тяхното потенциално значение днес, вж. National Research Council, Lost Crops of the Incas (Washington: National Academic Press, 1989). За култивирането на растения в източните (и югозападните) щати вж. Bruce Smith, „Origins of agriculture in Easthern North America“, Science 246:1566-71 (1989), William Keegan, ed., Emergent Horticultural Economics of the Eastern Woodlands (Carbondale: Southern Illinois Univ., 1987); Richard Ford, ed., Prehistoric Food Production in North America (Ann Arbor: Univ. of Michigan Museum Anthropology, 1985) и R. G. Matson, The Origins of Southwestern Agriculture (Tucscon: Univ. of Arizona Press, 1991). Брус Смит [Bruce Smith, „The origins of agriculture in the Americas“, Evolutionary Anthropology 3:174-84 (1995)] преразглежда някои утвърдени в науката възгледи въз основа на спектометричните данни за съвсем малки растителни образци и лансира тезата, че земеделието в двете Америки е възникнало много по-скоро, отколкото се е смятало досега.
По-долу следват изследвания на доместикацията на животни в конкретни ареали на света:
За Централна и Източна Европа: S. Bökönyi, History of Domestic mammals in Central and Eastern Europe (Budapest: Akadémiai Kiadó, 1974). За Африка: Andrew Smith, Pastoralism in Africa (London: Hurst, 1992). За Андите: Elizabeth Wing, „Domestication of Andean mammals“, pp. 246–64 in: F. Vuilleumier and M. Monasterio, eds., High Altitude Tropical Biogeography (Oxford: Oxford Univ. Press, 1986).
За конкретни по-важни посеви бих препоръчал следните източници:
Thomas Soderstrom et al., eds., Grass Systematics and Evolution (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1987) съдържа изчерпателно описание на тревистите растения, от които са произлезли днешните житни, най-важните земеделски култури в света. Хю Илтис [Hugh Iltis, „From teosinte to maize: The catastrophic sexual transmutation“, Science 222:886-94 (1983)] разглежда драстичните промени в репродуктивната биология на теосинте при еволюцията му в днешната царевица. Йен Уънмин [Yan Wenming, „China’s earliest rice agricultural remains“, Indo-Pacific Prehistory Association Bulletin 10:118-26 (1991)] разглежда най-ранните случаи на култивация на ориз в Южен Китай. Бих добавил и две книги на Чарлз Хейзър [Charls Heiser, Jr.], даващи популярни описания на конкретни земеделски растения: The Sunflower (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1976) и The Gourd Book (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1979).
На домашните животни е посветена огромна литература. Например, въз основа на данните от ДНК-анализа Р. Т. Лофтъс [R. T. Lofus et al., „Evidence for two independent domestications of cattle“, Proc. NASUSA 91:2757:61 (1994)] доказва, че едрият рогат добитък е бил одомашнен самостоятелно в Западна Евразия и Индийския полуостров. За конете вж. Juliet Clutton-Brock, Horse Power (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1992), Richard Meadow and Hans-Peter Uerpmann, eds., Equids in the Ancient World (Westbaden: Reichert, 1986), Matthew J. Kust, Man and Horse in History (Alexandria, Va.: Plutarch Press, 1983) и Robin Law, The Horse in West African History (Oxford: Oxford Univ. Press, 1980). За свинете: Colin Groves, Ancestors for the Pigs: Taxonomy and Phylogeny of the Genus Sus (Technical Bulletin no. 3, Department of Prehistory, Res School of Pacific Studies, Australian National Univ., 1981). За ламите: Kent Flannery, Joyce Marcus and Robert Reynolds, The Flocks of the Wamani (San Diego: Academic Press, 1989). За кучетата: Stanley Olsen, Origins of the Domestic Dog (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1985). Джон и Джанет Варнър [John Varner and Jeanette Varner, Dogs of the Conquest (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1983)] описват как испанците са използвали кучетата като оръжия, за да избиват индианците по време на Конкистата. Клайв Спинидж [Clive Spinnage, The Natural History of Antelopes (New York: Facts on File, 1986)] разглежда биологията на антилопите, за да ни обясни защо нито една антилопа така и не е била превърната в домашно животно, независимо че тези животни изглеждат много подходящи за целта. Дерек Гудуин [Derek Goodwyn, Domestic Birds (London: Museum Press, 1965] се занимава с домашните птици като цяло, а пък Р. А. Донкин [R. A. Donkin, The Muscovy Duck Cairina moschara domestica (Rotterdam: Balkema, 1989)] се спира конкретно на една от двете птици, одомашнени в Новия свят.