За последствията от заболяванията върху популации, които дотогава не са били изложени на тях — вж. Henry Dobyns, Their Number Became Thinned (Knoxville: Univ. of Tennessee Press, 1983), който подкрепя с убедителни доказателства тезата, че донесените от европейците болести са убили близо 95% от коренните американци. Впоследствие се появиха и други книги и статии, които разглеждаха този щекотлив проблем, например John Verano and Douglas Ubelaker, eds., Disease and Demography in the Americas (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press, 1992); Ann Ramenofsky, Vectors of Death (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1987); Russell Thornton, American Indian Holocaust and Survival (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1987) и Dean Snow, „Microchronology and demographic evidence relating to the size of the pre-Columbian North American Indian population“, Science 268:1601-4 (1995). За опустошенията, нанесени от „европейските“ болести на Хаваите вж. David Stannard, Before the Horror: The Population of Hawaii on the Eve of Western Contact (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989) и O. A. Bushnell, The Gifts of Civilization: Germs and Genocide in Hawaii (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1993). Епидемията от дизентерия, изтребила почти до крак ескимосите от племето садлърмуит през зимата на 1902–1903 г., е описана в: Susan Rowley, „The Sadlermiut: Mysterious or misunderstood?“ pp. 361–84 in: David Morrison and Jean-Luc Pilon, eds., Threads of Arctic Prehistory (Hulclass="underline" Canadian Museum of Civilisation, 1994). Обратният случай — масовото измиране на европейци, сблъскали с непознатите за тях задморски болести — е разгледан в: Philip Curtin, Death by Migration: Europe’s encounter with the Tropical World in the 19th Century (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1989).
За конкретни болести вж. Stephen Morse, ed., Emerging Viruses (New York: Oxford Univ. Press, 1993), където цели глави са посветени на „новите“ вирусни заболявания на човечеството; същото важи и за Mary Wilson et al., eds., Disease in Evolution, Annals of the New York Academy of Sciences, vol. 740 (New York, 1995). За бубонната чума вж. Colin McEvedy, „Bubonic plague“, Scientific American 258(2):118-23 (1988). За холерата — Norman Longmate, King Cholera (London: Hamish Hamilton, 1966). За инфлуенцата — Edwin Kilbourne, Influenza (New York: Plenum, 1987) и Robert Webster et al., „Evolution and ecology of influenza A viruses“, Microbiological Rev. 56:152-79 (1992). За лаймската болест — Alan Barbour and Durland Fish, „The biological and social phenomenon of Lyme disease“, Science 260:1610-16 (1993) и Allan Steere, „Lyme disease: A growing threat to urban populations“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:2378-83 (1994).
За еволюционните връзки на човешките маларични паразити — вж. Thomas McCutchan et al., „Evolutionary relatedness of Plasmodium species as determined by the structure of DNA“, Science 225:808-11 (1984) и A. P. Waters et al., „Plasmodium falciparum appears to have arisen as a result of lateral transfer between avian and human hosts“, Proceedings of the National Academy of Sciences 88:3140-44 (1991). За вируса на дребната шарка — Е. Norrby et al., „Is rinderpest virus the archevirus of the Morbillivirus genus?“ Intervirology 23:228-32 (1985) и Keith Murray et al., „А morbillivirus that caused fatal disease in horses and humans“, Science 268:94-97 (1995). За коклюша, или магарешката кашлица — R. Gross et al., „Genetics of pertussis toxin“, Molecular Microbiology 3:119-24 (1989). За едрата шарка — Donald Hopkins, Princes and Peasants: Smallpox in History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1983); F. Vogel and M. R. Chakravartti, „ABO blood groups and smallpox in a rural population of West Bengal and Bihar (India)“, Human Genetics 3:166-80 (1966) и моята статия „A pox upon our genes“, Natural History 99(2):26-30 (1990). За т.нар. маймунска шарка, сродна с едрата — Zdenek Jezek and Frank Fenner, Human Monkeypox (Baseclass="underline" Karger, 1988). За сифилиса — Claude Quetel, History of Syphilis (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1990). За туберкулозата — Guy Youmans, Tuberculosis (Philadelphia: Saunders, 1979). За тезата, че туберкулозата е присъствала в двете Америки още преди идването на Колумб — най-вече Wilmar Salo et al., „Identification of Mycobacterium tuberculosis DNA in a pre-Columbian Peruvian mummy“, Proc. of the National Academy of Sciences 91:2091-94 (1994); противоположната теза е развита в: William Stead et al., „When did Mycobacterium tuberculosis infection first occur in the New World?“ American Journal of Respiratory Critical Care Medicine 151:1267-68(1995).
Ето и литературата, посветена на писмеността изобщо и на отделни писмени системи, която съм ползвал: David Diringer, Writing (London: Thames and Hudson, 1982); I. J. Gelb, A Study of Writing, 2nd ed. (Chicago; Univ. of Chicago Press, 1963); Geoffrey Sampson, Writing Systems (Stanford: Stanford Univ. Press, 1985); John DeFrancis, Visible Speech (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989); Wayne Senner, ed., The Origins of Writing (Lincoln: Univ. of Nebraska Press, 1991) и J. T. Hooker, ed., Reading the Past (London: British Museum Press, 1990). Едно богато илюстровано изследване на по-значимите писмени системи е: David Diringer, The Alphabet, 3rd ed., 2 vols. (London: Hutch-inson, 1968). Jack Goody, The Domestication of the Savage Mind (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1977) и Robert Logan, The Alphabet Effect (New York: Morrow, 1986) разглеждат значението на грамотността като цяло и в частност на азбуката. Приложението на най-ранните системи е разгледано в: Nicholas Postgate et al., „The evidence for early writing: Utilitarian or ceremonial?“ Antiquity 69:459-80 (1995).