Дешифрирането на някои неразчетени досега писмености е описано увлекателно в: Maurice Pope, The Story of Decipherment (London: Thames and Hudson, 1975), Michael Coc, Breaking the Maya Code (New York: Thames and Hudson, 1992), John Chadwick, The Decipherment of Linear B (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992), Yves Duhoux, Thomas Palaima, and John Bennet, eds., Problems in Decipherment (Louvain-la-Neuve: Peeters, 1989) и John Justeson and Terrence Kaufman, „А decipherment of epi-Olmec hieroglyphic writing“, Science 259:1703-11 (1993).
Двутомното изследване на Denise Schmandt-Besserat, Before Writing (Austin: Univ. of Texas Press, 1992) представя една спорна възстановка на генезиса на шумерското писмо. В Hans Nissen et al., eds., Archaic Bookkeeping (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1994) са описани глинените таблички от Месопотамия, на които са представени най-ранните форми на клинописните знаци. В Joseph Naveh, Early History of the Alphabet (Leiden: Brill, 1982) са проследени отделните появи на азбучното писмо в Източното Средиземноморие. Угаритското писмо е разгледано в: Gernot Windfuhr, „The cuneiform signs of Ugarit“ Journal of Near Eastern Studies 29:48-51 (1970). В Joyce Marcus, Mesoamerican Writing Systems: Propaganda, Myth, and History in Four Ancient Civilizations (Princeton: Princeton Univ. Press, 1992) и Elizabeth Boone and Walter Mignolo, Writing without Words (Durham: Puke Univ. Press, 1994) е описано развитието и приложението на мезоамериканските писмени системи. За китайската писменост вж. William Boltz, The Origin and Early Development of the Chinese Writing System (New Haven: American Oriental Society, 1994), както и статията от същия автор „Early Chinese writing“, World Archaeology 17:420-36, (1986). И накрая бих препоръчал и едно изследване, еднакво занимателно за деца и възрастни, в което е описано как Секвоя е създал черокската сричкова азбука — Janet Klausner, Sequoyah’s Gift (New York: Harper Collins, 1993).
Стандартната и най-подробна история на технологията е осемтомната A History of Technology, by Charles Singer et al. (Oxford: Clarendon Press, 1954–84). Подобни, но събрани в рамките на един том, са: Donald Cardwell, The Fontana History of Technology (London: Fontana Press, 1994), Arnold Pacey, Technology in World Civilization (Cambridge: MIT Press, 1990) и Trevor Williams, The History of Invention (New York: Facts on File, 1987). E. A. Buchanan, The Power of the Machine (London: Penguin Books, 1594), е една кратка история на технологията, фокусирана обаче върху периода след 1700 г. В Joel Mokyr, The Lever of Riches (New York: Oxford Univ. Press, 1990) е разгледан въпросът защо темпото на технологическото развитие е варирало във времето и пространството. Джордж Васала [George Basalla, The Evolution of Technology (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1988)] представя един еволюционистки възглед за технологическите промени. Евърет Роджърс [Everett Rogers, Diffusion of Innovations, 3rd ed. (New York: Free Press, 1983)] разглежда съвременните изследвания върху предаваното и дифузията на изобретенията (вкл. и клавиатурата QWERTY). Дейвид Халоуей [David Holloway, Stalin and the Bomb (New Haven: Yale Univ. Press, 1994)] разнищва всички факти, свързани с механичното копиране, разпространяването на научни идеи (чрез шпионаж) и самостоятелните открития, довели в крайна сметка до създаването на съветската атомна бомба.
За регионалното развитие на технологиите вж. поредицата на Джоузеф Нийдъм [Joseph Needham, Science and Civilization in China (Cambridge: Cambridge Univ. Press)], от която са излезли пет тома в 16 части след 1954 г., а се подготвя издаването на още десетина. В Ahmad al-Hassan and Donald Hill, Islamic Technology (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992) и K. D. White, Greek and Roman Technology (London: Thames and Hudson, 1984) е разгледана историята на технологията съответно в ислямския и гръко-римския свят.
В моята книга съм посочил два смущаващи примера с изолирани (донякъде) общества, възприели, а след това изоставили някои технологии, които са можели да им бъдат от огромна полза в конкуренцията с другите общества — това са Япония, отказала се от огнестрелните оръжия, след като ги е възприела през 1543 г., и Китай, който след 1433 г. се отказва от гигантските океански флотилии. Първият случай е описан в Noel Perrin, Giving Up the Gun (Boston: Hall, 1979), а втория — в Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994). В статията „The disappearance of useful arts“ pp. 190–210 in: W. H. B. Rivers, Psychology and Ethnology (New York: Harcourt, Brace, 1926) са дадени подобни примери с обитателите на тихоокеанските острови.
Материали за историята на технологията можете да намерите в списание Technology and Culture, издавано от английското Дружество за изучаване на историята на технологията (Society for the History of Technology) от 1959 г. насам. В John Staudenmaier, Technology’s Storytellers (Cambridge; MIT Press, 1985), е даден изчерпателен анализ на статиите от първите му двайсет годишнини.
В Thomas Hughes, Networks of Power (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1983) са разгледани социалните, икономическите, политическите и чисто техническите фактори, обусловили електрификацията на Запада в периода от 1880 до 1930 г. В Dava Sobel, Longitude (New York: Walker, 1995) е проследено усъвършенстването на хронометрите на Джон Харис, с които е бил разрешен проблемът с определянето на географската дължина в открито море. За историята на облеклото, появило се в Евразия преди близо девет хилядолетия — вж. E. J. W. Barber, Prehistoric Textiles (Princeton: Princeton Univ. Press, 1991). За историята на металообработването в световен и регионален мащаб — вж. Robert Maddin, The Beginning of the Use of Metals and Alloys (Cambridge; MIT Press, 1988), Theodore Wartime and James Muhly, eds., The Coming of the Age of Iron (New Haven: Yale Univ. Press, 1980), R. D. Penhallurick, Tin in Antiquity (London: Institute of Metals, 1986), James Muhly, „Copper and Tin“, Transactions of the Connecticut Academy of Arts and Sciences 43:155-535 (1973) и Alan Franklin, Jacqueline Olin, and Theodore Wertime, The Search for Ancient Tin (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1978). За неговата история в отделни региони — вж. например R. F. Tylecote, The Early History of Metallurgy in Europe (London: Longman, 1987) и Donald Wagner, Iron and Steel in Ancient China (Leiden: Brill, 1993).