Выбрать главу
Глава XIV

Моята класификация на етапите, през които минават човешките общества — група, племе, етнархия и държава — дължи много на две книги на Елман Сървис [Elman Service, Primitive Social Organization (New York: Random House, 1962) и Origins of the State and Civilization (New York: Norton, 1975)]. Сходна класификация, макар и боравеща с друга терминология, ще намерите в: Morton Fried, The Evolution of Political Society (New York: Random House, 1967). Ето и три важни рецензии, имащи отношение към еволюцията на държавата и обществото: Kent Flannery, „The cultural evolution of civilizations“, Annual Rev. of Ecology and Systematics 3:399-426 (1972), (от същия автор) „Prehistoric social evolution“, pp. 1–26 in: Carol and Melvin Ember, eds., Research frontiers in Anthropology (Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1995) и Henry Wright, „Recent research on the origin of the state“, Annual Rev. of Anthropology 6:379-97 (1977). Робърт Карнейро [Robert Carneiro, „А theory of the origin of the state“, Science 169:733-38 (1970)] разглежда връзката между държавите, войните и екологическите бариери. Карл Витфьогел [Karl Wittfogel, Oriental Despotism (New Haven: Yale Univ. Press, 1957)] свързва появата на държавата със сложните напоителни системи. В William Sanders, Henry Wright and Robert Adams, On the Evolution of Complex Societies (Malibu: Undena, 1984) са представени и три други мнения за възникването на държавата, а Робърт Адамс [Robert Adams, The Evolution of Urban Society (Chicago: Aldine, 1966)] изтъква противоположните начини, по които държавата е възникнала в Месопотамия и Мезоамерика.

За еволюцията на човешките общества в областта на Двуречието (Месопотамия) вж. Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981) и J. N. Postgate, Early Mesopotamia (London; Routledge, 1992); за аналогичните процеси в Мезоамерика — Richard Blanton et al., Ancient Mesoamerica (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1981) и Joyce Marcus and Kent Flannery, Zapotec Civilization (London: Thames and Hudson, 1996); за Андите — Richard Burger, Chavin and the Origins of Andean Civilization (New York, Thames and Hudson, 1992) и Jonathan Haas et al., eds., The Origins and Development of the Andean State (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987); за американските етнархии — Robert Drennan and Carlos Uribe, eds., Chiefdoms in the Americas (Lanham, Md.: Univ. Press of America, 1987); за полинезийските общества — вж. книгите, посочени в библиографията за Глава II; за зулуската държава — Donald Morris, The Washing of the Spears (London: Jonathan Cape, 1966).

Глава XV

За праисторията на Австралия и Нова Гвинея бих препоръчал: Alan Thome and Robert Raymond, Man on the Rim: The Peopling of the Pacific (North Ryde: Angus and Robertson, 1989), J. Peter White and James O’Connell, A Prehistory of Australia, New Guinea, and Sahul (Sydney: Academic Press, 1982), Jim Allen et al., eds., Sunda and Sahul (London: Academic Press, 1977), M. A. Smith et al., eds., Sahul in Review (Canberra: Australian National University, 1993) и Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995). В първата и третата е разгледана и праисторията на островите в Югоизточна Азия. Едно по-ново изследване върху историята на Австралия е Josephine Flood, Archaeology of the Dreamtime, rev. ed. (Sydney: Collins, 1989). Бих посочил и няколко ключови статии за австралийската праистория: Rhys Jones, „The fifth continent: Problems concerning the human colonization of Australia“, Annual Reviews of Anthropology 8:445-66 (1979), Richard Roberts et al., „Thermoluminescene dating of a 50,000-year-old human occupation site in northern Australia“, Nature 345:153-56 (1990) и Jim Allen and Simon Holdaway, „The contamination of Pleistocene radiocarbon determinations in Australia“, Antiquity 69:101-12 (1995). За археологическите обекти в Нова Гвинея и съответните проблеми, свързани с местните езици и генетични особености — вж. Robert Attenborough and Michael Alpers, eds., Human Biology in Papua New Guinea (Oxford: Clarendon Press, 1992).

Праисторията на Северна Меланезия (архипелагът на Бисмарк и Соломоновите острови) е дискутирана във вече цитираните книги на Thorne and Raymond, Flannery и Allen et al. За теориите за по-ранното заселване на Северна Меланезия вж. Stephen Wickler and Matthew Spriggs, „Pleistocene human occupation of the Solomon Islands, Melanesia“, Antiquity 62:703-6 (1988), Jim Allen et al. „Pleistocene dates for the human occupation of New Ireland, Northern Melanesia“, Nature 331:707-9 (1988), Jim Alen et al., „Human Pleistocene adaptations in the tropical island Pacific: Recent evidence from New Ireland, a Greater Australian outlier“, Antiquity 63:548-61 (1989) и Christina Pavlides and Chris Gosden, „35 000-year-old sites in the rainforests of West New Britain, Papua New Guinea“, Antiquity 68:604-10 (1994). За австронезийската експанзия в този регион — вж. библиографията към Глава XVII.