Бих препоръчал следните две книги за историята на Австралия след европейската колонизация: Robert Hughes, The Fatal Shore (New York: Knopf, 1987) и Michael Cannon, The Exploration of Australia (Sydney: Reader’s Digest, 1987). Австралийските аборигени са разгледани в: Richard Broome, Aboriginal Australians (Sydney: Allen and Unwin, 1982) и Henry Reynolds, Frontier (Sydney: Allen and Unwin, 1987). Има едно невероятно подробна история на Нова Гвинея (от първите писмени свидетелства до 1902 г.) и това е тритомното изследване на Arthur Wiehmann, Entdeckungsgeschichte von Neu Guinea (Leiden: Brill, 1909–12). Едно по-кратко (и по-четивно) описание е: Gavin Souter, New Guinea: The Last Unknown (Sydney: Angus and Robertson, 1964). Конъли и Андерсън [Bob Connolly and Robin Anderson, First Contact (New York; Viking, 1987)] описват вълнуващо първите срещи на новогвинейските планинци с европейците.
За по-детайлно описание на папуаските (т.е. неавстронезийски) езици в Нова Гвинея вж. Stephen Wurm, Papuan Languages of Oceania (Tübingen: Gunter Narr, 1982) и William Foley, The Papuan Languages of New Guinea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1986); за австралийските езици — Stephen Wurm, Languages of Australia and Tasmania (The Hague: Mouton, 1972) и R. M. W. Dixon, The Languages of Australia (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1980).
Едно чудесно въведение в научната литература, посветена на култивирането на растения и възникването на производство на храни в Нова Гвинея ще намерите в: Jack Golson, „Bulmer phase II: Early agriculture in the New Guinea highlands“, pp. 484–91 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland: Polynesian Society, 1991) и D. E. Yen, „Polynesian cultigens and cultivars: The question of origin“, pp. 67–95 in: Paul Cox and Sandra Banack, eds., Islands, Plants, and Polynesians (Portland: Dioscorides Press, 1991).
Много статии и книги са посветени и на въпроса защо визитите на индонезийци и жители на островите в Торесовия проток са предизвикали толкова малко промени в австралийските култури. Посещенията на макасанските търговци са разгледани в C. C. Macknlght, „Macassans and Aborigines“, Oceania 42:283-321 (1972), а връзките в Торесовия проток — в D. Walker, ed., Bridge and Barrier: The Natural and Cultural History of Torres Strait (Canberra: Australian National University, 1972). Същите теми са разгледани и във вече цитираните книги на Flood, White and O’Connell и Allen et al.
Първите свидетелства на очевидци за срещите с тасманийците са включени в: N. J. В. Plotnley, The Baudin Expedition and the Tasmanian Aborigines 1802 (Hobart; Blubber Head Press, 1983), N. J. B. Plomley, Friendly Mission: The Tasmanian Journals and Papers of George Augustus Robinson, 1829-1834 (Hobart: Tasmanian Historical Research Association, 1966) и Edward Duyker, The Discovery of Tasmania: Journal Extracts from the Expeditions of Abel Janszoon Tasman and Marc-Joseph Marion Dufresne, 1642 and 1772 (Hobart: St. David’s Park Publishing, 1992). За ефекта от изолацията върху тасманийското общество вж. Rhys Jones, „The Tasmanian Paradox“, pp. 189–284 in: R. V. S. Wright, ed., Stone Tools as Cultural Markers (Canberra: Australian Institute of Aboriginal Studies, 1977); Rhys Jones, „Why did the Tasmanians stop eating fish?“ pp. 11–48 in: R. Gould, ed., Explorations in Ethnoarliaeology (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1978); D. R. Horton, „Tasmanian adaptation“, Mankind 12:28-34 (1979); I. Walters, „Why did the Tasmanians stop eating fish?: A theoretical consideration“, Artefact 6:71-77 (1981) и Rhys Jones, „Tasmanian Archaeology“, Annual Rev. of Anthropology 24:423-46 (1995). Резултатите от разкопките, проведени от Робин Сим на остров Флиндърс са описани в нейната статия: Robin Sim, „Prehistoric human occupation on the King and Furneaux Island regions, Bass Strait“, pp. 358–74 in: Marjorie Sullivan et al., eds., Archaeology in the North (Darwin: North Australia Research Unit, 1994).
Към вече цитираните източници за производството на храни в Източна Азия (Глави IV-X), китайската писменост (Глава XII), китайските технологии (Глава XIII) Chinese writing (Chapter 12), Chinese technology (Chapter 13), Нова Гвинея и Меланезия (Глава XV) бих добавил и James Matisoff, „Sino-Tibetan linguistics: Present state and future prospects“, Annual Rev. of Anthropology 20:469-504 (1991), който разглежда синотибетските езици в по-широк контекст. Takeru Akazawa and Enioke Szathmáry, eds., Prehistoric Mongoloid Dispersals (Oxford: Oxford Univ. Press, 1996) и Dennis Etler, „Recent developments in the study of human biology in China: A review“, Human Biology 64:567-85 (1992) се занимават с родствените връзки и разселението на древните китайци (или по-скоро източноазиатци). Alan Thome and Robert Raymond, Man on the Rim (North Rytle: Angus and Robertson, 1989), описват праисторията, историята и културата на народите в Пасифика, включително и тези на островите в Далечния изток. Adrian Hill and Susan Serjeantson, eds., The Colonization of the Pacific: A Genetic Trail (Oxford: Clarendon Press, 1989) разглеждат генетичните особености на островитяните от Тихия океан, австралийските аборигени и новогвинейците във връзка с техните предполагаеми колонизационни маршрути. С данни, базирани на зъбните структури, се занимава Christy Turner III, „Late Pleistocene and Holocene population history of East Asia based on dental variation“, American Journal of Physical Anthropology 73:305-21 (1987) и „Teeth and prehistory in Asia“, Scientific American 260(2):88-36 (1989).