Много приказки се изприказваха за това какво ще правим. Всички бяхме изплашени, защото бяхме много малко на брой, а проникнали дълбоко в земи, където не можехме да разчитаме на подкрепления. Отидохме при губернатора, за да обсъдим какво ще предприемем на следващия ден. През тази нощ повечето от нас не мигнаха и бодърстваха на площада на Кахамарка, взрени в лагерните огньове на индианската войска, които бяха толкова много и толкова близо един до друг, че изглеждаха като безбройните звезди, отрупали нощното небе. Тази нощ нямаше разграничения между офицери и войници, между пехотинци и кавалеристи. Всеки бе нащрек в пълно бойно снаряжение. Същото вършеше и нашият добър стар губернатор, който обикаляше и окуражаваше хората. Брат му, Ернандо Писаро, изчисли, че броят на индианците е около 40 000, но той всъщност ни поизлъга, за да не губим смелост, тъй като те в действителност бяха над 80 000.
На другата сутрин пристигна пратеник от лагера на Атауалпа и губернаторът му каза: „Предай на твоя господар, че е добре дошъл при нас по всяко време. Когато и да дойде, аз ще го посрещна като свой приятел и брат. Нека дойде час по-скоро, защото изгарям от желание да се видя с него. Уверявам го, че нищо лошо или нередно няма да му се случи тук.“ Губернаторът скри воините около площада на Кахамарка, като раздели конницата на два отряда, единия от които повери на брат си Ернандо Писаро, а другия — на Ернандо де Сото. По същия начин раздели и пехотата, като едната част пое самият той, а другата повери на брат си Хуан Писаро. Същевременно заповяда на Педро де Кандия да отиде с няколко пехотинци и тръбачи в малкото укрепление над площада и да заеме в него позиции с едно малко оръдие12. Уговорката бе такава: щом всички индианци, заедно с Атауалпа, излязат на площада, по даден от губернатора знак хората на Кандия ще започнат да стрелят с оръдието и ще надуят тръбите, а при този звук кавалерията ще изскочи от големия двор, където дотогава ще дебне в засада.
Към обяд Атауалпа започна да събира свитата си и после се отправи към нас. Видяхме, че цялата долина се изпълни с индианци, които периодически спираха, за да изчакат другите, които излизаха от лагера след тях. Целия следобед продължиха да се изнизват, разделени на отряди. Предните части вече бяха съвсем близо до нас, а от лагера им продължаваха да излизат нови и нови пълчища. Точно пред Атауалпа се движеха две хиляди души, които премитаха пътя, а след тях в полята крачеха воини в две колони, едната от лявата му, а другата от дясната му страна.
Първи пристигнаха група индианци в двуцветни одежди, напомнящи шахматни дъски. Те отстраняваха сламките от земята и премитаха пътя. След тях вървяха още три групи, всяка в различни одежди, които танцуваха и пееха. След тях пък крачеха известен брой мъже, облечени в нещо като ризници, с големи метални плочки, и увенчани с диадеми от злато и сребро. Толкова много бяха златните и сребърните им накити, засияли от слънчевите лъчи, че не можехме да повярваме на очите си. Сред тях се мяркаше и фигурата на Атауалпа, седнал в една изкусно изработена носилка с дръжки, обковани със сребро. На плещите си я носеха осемдесет велможи в пищни сини ливреи. Самият Атауалпа бе най-разкошно облечен, с корона на главата и огърлица от огромни смарагди на врата. Седеше на стол, застлан с фини платове, който бе поставен върху носилката, а тя бе окичена с пъстроцветни папагалови пера и инкрустирана със злато и сребро.
Зад Атауалпа се виждаха още три носилки и два хамака, в които седяха някакви техни главатари, а след тях крачеха елитни части индианци със златни и сребърни диадеми. Под съпровода на многогласно пеене тези гвардейци започнаха да навлизат в очертанията на площада и така изпълниха цялото му пространство. Междувременно ние, испанците, дебнехме в двора и тръпнехме от страх. От силното напрежение мнозина не се усещаха, че се подмокрят. Щом стигна до центъра на площада, Атауалпа остана в носилката, а воините му започнаха да се строяват зад нея.
В този миг Писаро изпрати отец Висенте де Валверде да говори с Атауалпа, за да го увещае в името на Бога и испанския крал да се подчини на закона на нашия Господ Иисус Христос и на властта на краля на Испания. Държейки кръст в едната и библия в другата си ръка, монахът стигна там, където бе спрял Атауалпа, и се обърна към него със следните слова: