Когато е подбирал и култивирал малкото ядивни растителни и животински видове, за да се превърнат те с течение на времето от 0,1 в 90% от наличната биомаса на един акър земя, човекът се е сдобивал и с много повече хранителни калории. В резултат на това същият този акър земя вече е можел да изхранва и много по-голям брой скотовъдци и земеделци (обикновено от 10 до 100 пъти повече), отколкото ловци и събирачи. И тази сила — на брутните бройки — е и първото от многобройните военни преимущества, които са получили племената, произвеждащи храни, за сметка на онези, състоящи се от ловци-събирачи.
В обществата, разполагащи с домашен добитък, е било възможно и изхранването на много по-голям брой хора. Самите животни са спомагали за това по четири основни начина: като са осигурявали месо, мляко и тор (за посевите), а освен това са теглели и плуговете на стопаните си. Първото и най-същественото, което можем да кажем за тях е, че са се превърнали в основен обществен източник на протеин, измествайки дивеча. Днес американците получават основната си доза протеин от кравите, свинете, овцете и кокошките, а дивечовото месо (като еленското) е много рядък деликатес на тяхната трапеза. Наред с това някои от по-едрите опитомени бозайници са служели като източници на мляко и млечни продукти от рода на маслото, сиренето и йогурта. В числото на тези млекодайни животни са влизали кравата, овцата, кобилата, сърната, биволицата, якът, както и едногърбата и двугърбата камила. По този начин тези бозайници са осигурявали, докато са били живи, много повече калории, отколкото ако просто са били заколвани, а месото им — изяждано.
Но тези големи и опитомени бозайници са взаимодействали и с домашните растения, за да нарастват добивите от последните, което пък е ставало по два начина. Първо, както много добре знае всеки градинар и фермер, добивите от реколтата могат да бъдат неимоверно увеличени с използването на животински екскременти като тор. Дори и днес, при наличието на толкова много изкуствени смеси, произвеждани от химическите заводи, основният източник на тор в повечето общества си остава животинската тор — особено от крави, но също така и от якове и овце. А тя е била и много ценен източник на гориво в традиционните общества.
По-едрите опитомени бозайници са спомагали за по-високите добиви от култивирани растения и по още един начин — като са теглели ралата и така са давали възможност на хората да изорават и онези земни участъци, които дотогава са били икономически неизгодни за обработване. В числото на впрегатните животни са влизали кравата, конят, биволът, балийското говедо, както и хибридите между як и крава. Ето и пример за тяхната ценност: първите праисторически „фермери“ от Централна Европа, или представителите на т.нар. линейно-керамична култура, възникнала в началото на V хилядолетие пр.Хр., първоначално са се ограничавали със съвсем меки почви, които са можели да разорават (или по-скоро разравят) и с най-обикновени пръчки. Едва след хилядолетие, с въвеждането на ралото с волски впряг, те са можели вече да усвояват и далеч по-големи орни площи, включително каменисти или пълни с досадни коренища. В северноамериканските прерии също е имало земеделци, които са започнали да отглеждат някои растения в речните долини, само че усвояването на по-трудните терени е трябвало да изчака до XIX в., когато тук са пристигнали европейците със своите волски впрягове.
Това бяха преките начини, по които култивирането на растения и животни е спомогнало за увеличаването на човешките популации, тъй като е осигурявало много повече храна от лова и събирачеството. По един по-косвен начин е влияел и уседналият бит, също наложен от производството на храни. Повечето ловно-събирачески общности често са се местели, за да търсят храна, но земеделците е трябвало да остават близо до своите ниви и овощни градини. Което пък също е спомагало за по-голямата гъстота на населението, тъй като е позволявало да се намалят и интервалите между отделните раждания. Съгласете се, че майката в една номадска общност, която често мести лагера си, е в състояние да носи само едно дете наред с оскъдните си притежания. Тя просто не може да си позволи лукса да роди второ дете, преди да проходи първото, и то достатъчно бързо, за да не изостава от племето и да не се налага да го носят на ръце. На практика в номадските общества децата се раждат през четири години, като този процес се регулира с помощта на лактационната аменорея, сексуалното въздържание, убиването на (нежеланите) бебета и помятанията. За разлика от тях уседналите общности, пред които не стои проблемът с транспортирането на малките деца, имат възможността да раждат и отглеждат толкова деца, колкото могат да изхранват. Интервалът между ражданията в земеделските общества е около две години, т.е. два пъти по-малък от този при ловците-събирачи. Тази по-висока раждаемост при производителите на храни, заедно с тяхната способност да изхранват повече хора на единица земна площ, е причина и за по-голямата гъстота на населението в тези общества в сравнение с ловците-събирачи.