Уви, археологическите данни показват, че комплексните иригационни системи не съпровождат възхода на централизираната бюрокрация, а го следват, и то след един значителен отрязък от време. Тоест политическата централизация е възникнала по някаква друга причина и едва след това се е пристъпило към изграждането на сложни напоителни системи. Например в Месопотамия производството на храни и селищният живот започва на хълмовете и планините, а не в речните долини. Долината на Нил е била сравнително изостанала в културно отношение в продължение на цели три хилядолетия, след като селското земеделие е започнало да процъфтява по хълмовете на Месопотамия. Речните долини в днешната югозападна част на Съединените щати след време стимулират и появата на иригационно земеделие и сложно структурирани общности, но това става едва след като много от постиженията, послужили за основа на тези общества, са внесени от Мексико. Речните долини в Югоизточна Австралия обаче са останали населени от племенни общности, непознаващи земеделието.
Има още едно обяснение, отчитащо непосредствените фактори, които са позволили на европейците да избиват и покоряват другите народи — по-специално огнестрелните оръжия, заразните болести, стоманените сечива и манифактурно произвежданите стоки. В този случай отговорът е във вярната посока, доколкото тези фактори са били пряко отговорни за европейските завоевания. Но и тази хипотеза е непълна, тъй като дава само едно приблизително (или първоначално) обяснение, идентифициращо непосредствените причини. Темата се нуждае от много по-задълбочени изследвания, за да се намери отговор и на най-фундаменталния въпрос: защо тъкмо европейците, а не африканците или коренните жители на Америка са разполагали с огнестрелни оръжия, вируси и стомана?
Ако по темата за европейското завладяване на Америка все пак е осъществен известен прогрес по изясняването на първостепенните причини, то Африка все още си остава една огромна загадка. А това е континентът, където еволюцията на нашите предци е продължавала най-дълго и където най-вероятно се е появило и съвременното (от анатомична гледна точка) човечество, а специфичните за региона заболявания като маларията и жълтата треска са били гибелни за европейските изследователи. Ако по-добрият „начален старт“ е от някакво значение, защо тогава огнестрелните оръжия и стоманата не са се появили първо в Африка, което пък е щяло да позволи на африканците (и техните вируси) да завладеят Европа? И как да си обясним неуспеха на австралийските аборигени да надскочат стадия на ловците-събирачи с каменни сечива?
Въпросите, възникващи при всяка съпоставка на човешките общества в света, в миналото се ползваха с огромно внимание от страна на историците и географите. Най-известният пример от по-ново време е 12-томното Изследване на историята от Арнълд Тойнби. Тойнби проявява по-специален интерес към вътрешната динамика на 23 развити цивилизации, 22 от които — писмени, а 19 — евразийски. Интересът му към праисторията, а и към безписмените и по-просто устроени общества е значително по-малък. Но корените на неравенството в модерния свят се крият тъкмо в глъбините на праисторията. Затова и Тойнби никога не си е задавал въпроса на Яли, нито пък се е опитал да изгради това, което аз наричам най-мащабен исторически модел. По аналогичен начин и другите книги, посветени на световната история, се фокусират в напредналите и писмени евразийски цивилизации от последните пет хилядолетия и само бегло се спират върху предколумбовите цивилизации в Америка. Интересът им към останалите части на света е още по-скромен и се свежда главно до техните взаимоотношения с евразийците в по-ново време. А и след Тойнби опитите за глобален синтез на историческата причинно-следствена връзка като че ли не се радват на особен успех сред историците, най-вероятно защото последните не желаят да се занимават с този неразрешим според тях проблем.