Оскар не отговори. Обърна се пак към Балард и й направи място да влезе.
— Покажи й го — каза той.
Балард пристъпи вътре. Беше прекарала предната нощ в изучаване на делото, което бе взела от Северния холивудски участък. Първата й работа на сутринта беше да се опита да издири семейството на Олга Рейес. Но то, изглежда, бе напуснало Лос Анджелис след убийството й и Балард още не бе успяла да ги открие. Най-голямото й постижение бе една съседка, която каза, че мисли, че семейството заминало за Тексас.
Така че й оставаше да работи само по линия на Хорхе Очоа, ето защо сега се намираше в къщата на майка му в застроен след Втората световна война парцел в Сънланд.
Въведоха я в малка скромно обзаведена гостна, където тя веднага забеляза признаци, че е на прав път. По стените висяха в рамки няколко картини и скици, които приличаха на затворническо изкуство. Всички бяха направени върху амбалажна хартия и подписани с молив.
— Да не би Хорхе да е искал да стане художник? — попита тя.
— Той е художник — отвърна Оскар. — Покажи й каквото имаш и си върви.
Балард се подразни на себе си, че не е обмислила добре въпроса.
— Добре — каза тя. — Кажи на майка си, че ще й покажа снимка на едно бижу и искам да знам дали го е виждала преди.
Докато Оскар превеждаше, Балард свали раницата от рамото си и я отвори на пода. Извади една папка, съдържаща цветна снимка на гривната с висулката-палитра с размери 20х25 см, която бе разпечатала тази сутрин вкъщи. Връчи я на Оскар, за да я предаде на майка си. Искаше да заинтересува и него.
Оскар отвори папката и се взря в снимката заедно с майка си. Балард наблюдаваше жената за реакция и разбра по очите й, че я е познала.
— Виждала я е — каза бързо Балард.
Оскар и майка му размениха няколко думи и Оскар преведе:
— Тя казва, че е на брат ми. Подарил я е на Олга, защото се обичали. Къде я намерихте?
Балард знаеше, че въпросът идва от него, така че отговори:
— В момента не мога да ти кажа. Но мисля, че с нейна помощ брат ти ще излезе от затвора.
— Как?
— Мисля, че мога да докажа, че някой друг е убил Олга.
Изведнъж коравата черупка на Оскар се пропука и Балард видя в очите му надежда и страх. После той се извърна и преведе за майка си.
— Диос мио — промълви тя. — Диос мио.
Посегна, сграбчи ръката на Балард и почти изстена:
— Моля!
Твърдата черупка на Оскар се върна на мястото си и той каза:
— Дано не се ебавате с нас.
— Не — отвърна Балард. — Питай майка си дали знае откъде Хорхе е взел гривната.
Размяната на думи на испански бе бърза.
— Не знае — каза Оскар.
— Ами висулката? — попита Балард.
Този път отговорът нямаше нужда от превод. Жената поклати глава. Балард погледна Оскар и попита:
— А ти?
— Какво искате да кажете?
— Брат ти беше ли от Вайнландските момчета?
— Не, но вашите хора на процеса доста се постараха да изглежда така.
— Интересува ме откъде Вайнландските момчета си взимат верижките.
Оскар не отговори, разколебан от гангстерското правило да не се говори за бандата пред полицията. Можеха да го убият за това.
— Знаеш ли какво означава „произход“? — попита Балард. — Освен майка ти да разпознае гривната като принадлежаща на брат ти, може да се наложи да установя откъде я е взел Хорхе. Тогава ще имам две потвърждения, когато отида в прокуратурата.
— Той не беше гангстер — каза Оскар. — Беше художник.
От прегледа си на делото Балард знаеше, че обвинението е представило снимки на улично изкуство, приписвано на Хорхе Очоа, и ги е използвало, за да намекне за негова връзка с бандата. Това бе подмолен начин да манипулират представата на журито за него.
— Ще ви оставя визитката си — каза Балард. — Ако се сетите за нещо, например за някой местен магазин, откъдето Хорхе може да е взел гривната, обадете ми се.
— Аз не говоря с ла полиция — заяви Оскар.
— Дори ако това може да помогне на брат ти да докаже, че не е убил Олга?
Оскар си замълча. Балард погледна майка му и каза:
— Грациас, сеньора. Естаре ен контакта.
Веднага щом се върна в колата си Балард извади телефона и позвъни на Хари Бош. Адреналинът бе закипял във вените й в момента, когато майката на Хорхе Очоа бе познала гривната. Балард трябваше да каже на някого за обрата в случая и Бош бе първият й избор.
Но отново се включи гласовата поща.
— Хари, пак съм аз. Къде си, по дяволите? Нещата се развиват бързо и имам нужда от теб да работиш върху Ролс. Свързах друг случай с него и чуй ме добре, някой лежи в затвора за убийство, което е извършил Ролс. Сигурна съм в това. Искам да ми се обадиш веднага щом чуеш съобщението ми.