Тръгна небрежно по кея като турист, който се възхищава на този морски квартал. Докато вървеше, отделяше еднакво време да огледа всяка къща от двете страни на пътя. Когато стигна до жълтата, която бе предпоследна, видя, че плъзгащата се врата на балкона на втория етаж е отворена, само комарникът е затворен. Чу отвътре да долита музика — с реге ритъм, но песента не му беше позната.
Тук Бош използва контузията си в своя полза. Спря и се облегна на стълба на една улична лампа в края на кея. Вдигна и свали няколко пъти левия си крак, все едно раздвижва схваната става. В същото време изучаваше жълтата къща. Видя, че палубата е издадена от дясната й страна и образува тясна пътека до задния пристан и вързаната там моторница. Забеляза също двойната ключалка на входната врата.
Доволен от събраната разузнавателна информация, Бош тръгна обратно към рампата. Беше видял достатъчно. Вярваше, че човекът, когото бе преследвал дълги години, е в жълтата къща. Трябваше да се върне в хотелската си стая. Трябваше да вземе още „Адвил“ и да състави план за следващото си идване тук под прикритието на нощта.
51.
Балард закъсня с десет минути за срещата си в четири часа с Вики Блоджет — прокурорката, назначена да се занимава със случаите на отдела. Балард винаги бе имала лесни и открити взаимоотношения с Блоджет, но този път беше разсеяна, докато правеше обзор на случая — пропускаше някои неща и ги поднасяше в разбъркан ред. Откакто си тръгна от лабораторията, се намираше в истинска мъгла. Олга Рейес бе изтласкана от ума й от нуждата да намери Хари Бош.
— Чакай да видя дали разбирам правилно поредицата събития — каза Блоджет. — Бош е видял Ролс да изхвърля кутията в контейнера, но после сте чакали три дни, за да я приберете? Защо?
— Не, не, нямах предвид това, съжалявам, ако те обърквам — каза Балард. — Бош не го е видял да изхвърля кутията. Просто по-късно осъзна, че Ролс може да се е занимавал с изхвърляне на улики, когато го е видял, и е решил да бяга. С други думи, той е изхвърлил кутията, видял е Бош, а после се е втурнал към колата си и е потеглил.
— Но защо сте чакали три дни да отидете там? Виждаш ли, това е проблем. Ако той не е видял Ролс да изхвърля кутията, ще ни е трудно да я свържем с него.
— Че кой друг би могъл да го направи? Контейнерът е буквално на двайсет метра от задния вход на магазина на сериен убиец. Бош пострада доста сериозно при неделната случка. Прецака си коляното и ребрата в катастрофата, да не говорим за куршума, изсвистял покрай главата му, който му разкъса ухото. Трябваха му два дена да събере две и две, и тогава отидохме да преровим контейнерите.
Блоджет кимна и записа набързо нещо в бележника си. После каза:
— Ами, там е проблемът. Тези три дни. Всеки би могъл да изхвърли кутията. Както знаеш, престрелката с Ролс бе широко отразена в медиите. Някой може да е видял репортажа, а после да е отишъл там да изхвърли кутията с надеждата, че ще я намерят и ще я свържат с Ролс.
Мъглата се разсейваше. Балард се втренчи невярващо в Блоджет.
— Сигурно се шегуваш. Това хлапе е в затвора от тринайсет години. Искам да кажа, вече дори не е хлапе. Не би трябвало да е там.
— Сто процента ли си сигурна? — попита Блоджет.
— Да, сигурна съм. Хорхе Очоа е невинен.
— Имало е ДНК съвпадение.
— Да, а тя му е била приятелка. В това се е състояла защитата му: правили са секс онази нощ, той се е прибрал вкъщи, а после е дошъл убиецът. И сега знаем, че точно така е станало. Бил е Ролс, не Очоа. Оръжието на убийството беше в кутията. Имаш доклада от аутопсията пред себе си. Удари с тъп предмет, кръгови наранявания на черепа с диаметър два-три сантиметра. Това са били удари с чук, Вики. Очевидно е.
— Знам, Рене. Не е там работата. Трябва ни връзка с Ролс. На кутията имаше ли отпечатъци? Нещо, което директно да свързва съдържанието й с него?
— Не, дадох я за обработка. Нито отпечатъци, нито фибри, нито ДНК от Ролс. Но помни, че той се е отървавал от кутията. Би се погрижил тя да е чиста и да не могат да я проследят до него. Единственият недостатък на плана му беше, че ние вече го бяхме надушили и Бош го наблюдаваше. Той не е очаквал това, докато не видял Бош, и тогава се опитал да избяга.
— Просто има прекалено много дупки. Не мога да го занеса оттатък улицата. Не още. Искам да намериш повече доказателства.
Кабинетът на Блоджет се намираше в Съдебната палата на Темпъл Стрийт, в центъра на града, точно срещу наказателния съд, където на шестнайсетия етаж бяха разположени офисите на областния прокурор.