Когато Макшейн се приближи, Бош замахна с дясната си ръка, за да сграбчи пистолета и да отклони прицела му нагоре. В същото време замахна изотдолу с лявата и заби отвертката в ребрата на Макшейн.
Макшейн се напрегна от удара и изстена. Като продължаваше да го придърпва към себе си, Бош измъкна отвертката и свирепо я заби втори път, този път под различен ъгъл, от долу нагоре. Хвърли цялата си тежест срещу Макшейн и го изтика на метър и нещо назад, докато той не се блъсна в стената.
Прикова го там, като държеше ръката му с пистолета вдигната и продължаваше да натиска с отвертката. Усети лепкавата му топла кръв по ръката си.
Беше се привел към Макшейн достатъчно близо, за да усети последните му отчаяни издихания върху лицето си. Не беше убивал човек от такова близко разстояние от онзи път в тунелите преди петдесет години. Задържа погледа на Макшейн, докато чувстваше как напрегнатите му мускули се отпускат и силата в тялото му се оттича заедно с живота му.
Хватката на Макшейн върху пистолета отслабна и накрая оръжието се изплъзна от ръката му. Отскочи от рамото на Бош и изтрака на пода. А после Макшейн започна да се свлича по стената, очите му гледаха изненадано.
Бош го пусна и той се смъкна, облегнат на стената, все още прободен с отвертката. Кръвта му потече по пода.
Бош изрита пистолета, отстъпи назад и загледа как кръвта на Макшейн изтича, очите му губят фокус и накрая застиват, взрени в нищото.
53.
Нощният полет кацна на международното летище в Маями в шест сутринта и след час Балард бе на път за Кий Уест, с голямо кафе в чашкодържача на наетата кола. Най-голямата й грижа за момента бе да остане будна по време на четиричасовото шофиране и да задържи колата между линиите на Презморската магистрала. Самолетът от Ел Ей бе пълен и тя бе резервирала едно от последните места. Получи средна седалка в икономична класа и се оказа между двама мъже, които нямаха проблем със заспиването и хъркаха през целия полет.
Тя, от своя страна, не можа да мигне. Мислеше за Хари Бош и какво би могъл да прави той толкова далеч от дома.
На половината път през архипелага излезе от обхвата на радиостанциите на Маями и в крайна сметка се спря на метеорологичния канал на Флорида Кийс, който повтаряше една и съща новина на всеки петнайсет минути. Необичайна за предураганния сезон буря се образувала край бреговете на Африка и се насочвала към Карибите. Говорителят на метеорологичната станция в Маратон заявил, че следят внимателно движението й.
На по-малко от десет мили от Кий Уест, тъкмо когато се канеше да се обади на тамошното полицейското управление, телефонът й зазвъня. Търсеха я от Ел Ей, където още нямаше осем сутринта. Тя вдигна.
— Рене Балард.
— Мик Холър. Оставили сте ми съобщение снощи.
— Да.
— Струва ми се, че шофирате. Можете ли да говорите?
— Мога. Аз съм детектив от управлението в Лос Анджелис. Работя с Хари Бош.
— А, брат ми. От друга майка. Знам коя сте, Балард. За Хари ли се отнася? Той добре ли е?
Тя нямаше желание да обсъжда възможността Бош да не е добре, затова каза:
— Отнася се за един случай, с който мисля, че трябва да се заемете.
— Малко необичайно е получиш информация от полицията — отбеляза Холър. — Но давайте, говорете.
— Нека като начало да подчертая, че това е неофициална информация. Не можете да кажете, че съм ви подсказала за случая.
— Разбирам.
— Искам да го чуя от вас.
— Информацията е неофициална. Ако реша да се заема с това, което ще ми кажете, вашето участие завършва с този разговор и аз няма да го разкрия на никого. Така добре ли е?
— Добре е.
— Говорете тогава. Трябва да се приготвям за съда.
— Олга Рейес. Случай на лосанджелиското полицейско управление номер нула-девет-тире-нула-четири-едно-осем. Добре е да си го запишете. Била е убита през 2009-а. Приятелят й Хорхе Очоа е бил погрешно обвинен и осъден за убийството.
— Приключен случай. Знаете ли колко са трудни приключените случаи?
— Но вие и друг път сте измъквали невинни. Хари ми е казвал.
— Да, от дъжд на вятър.
— Значи сега е от дъжд на вятър. Очоа е невинен и лосанджелиската полиция и прокуратурата го знаят. Траят си заради вота на недоверие.
От другата страна настъпи тишина.
— Чувате ли ме? — попита Балард.
— Да — каза Холър. — Продължавайте.
— Аз ръководя отдел „Неприключени следствия“. Чухте ли за случая Тед Ролс?