— Разбира се. Чух също, че Хари бил единият от участниците в онази престрелка. Оставих му пет съобщения тази седмица, но той не ми се е обадил.
— Вероятно не ги е получил. Телефонът му още е задържан от полицията. Както и да е, Очоа бил осъден за убийството на приятелката си. Хванали се за ДНК-то му. Само че не я е убил той. А Ролс.
— Значи с две думи, вие сте намерили улика, свързваща Ролс с Олга Рейес, а прокуратурата не си мърда пръста.
— Точно така.
— Ясно, сега вече побеснях. Този Хорхе къде се намира?
— В Коркоран.
— Добре, какво да изискам? От кого да го изискам?
— Пращате призовка на мен и изисквате всички улики, свързани със случая Олга Рейес. Дадох ви номера. Намерихме изчезнали от местопрестъплението предмети в един контейнер за смет зад офиса на Ролс. Той тъкмо ги изхвърлял, когато видял, че Хари го дебне. Останалото го знаете от новините.
Холър подсвирна тихичко, после заговори.
— Какви са уликите?
— Нощницата й и една гривна, която Хорхе й подарил. Ходих да видя майка му и тя потвърди за гривната.
— Точно така ще подхвана нещата. Ще отида да видя майката, ще си осигуря подкрепата й и ще продължа нататък. Никой няма да разбере, че информацията идва от вас.
— Благодаря. Освен това имаме оръжието на убийството, чук. Ролс е запазил всичко. Можете да сравните чука с доклада от аутопсията.
— Направо ми го сервирате на сребърен поднос. Имате ли подръка името и адреса на майката?
— Веднага щом спра да шофирам, ще ви ги пратя.
— Добре тогава. Мисля, че всичко е наред.
— Благодаря ви, че правите това.
— За мен е удоволствие, детектив Балард. Ще се чуем скоро и ако внеса случая в съда и ви изправя на свидетелското място, може би ще съжалявате за обаждането си.
— Не се тревожа за това. Ако ме третирате като враждебен свидетел, ще е добро прикритие. Но ще трябва да призовете и Хари Бош. Той работи по случая заедно с мен.
— За това ще мислим, като стигнем дотам.
След като затвори, Балард се обади в полицейското управление на Кий Уест, за да уреди някой полицай да я посрещне в „Къщата на кея“, така че охраната да може да й отвори вратата на стаята на Бош. Искаше да прочете запечатаното писмо, адресирано до нея. Смяташе, че то ще й даде някаква представа къде е Бош и какво е намислил.
Когато след петнайсет минути стигна до хотела, на паркинга вече имаше полицейска кола. Балард паркира до нея, влезе в лобито и завари двама униформени полицаи да я чакат заедно с началника на охраната. Тя си показа значката и документите и охранителят, Муньос, каза, че е приготвил ключ карта от стаята на Бош. Всички излязоха през една задна врата на лобито и тръгнаха по пътека през лабиринт от буйна тропическа растителност, покрай един басейн и към сграда с четири етажа стаи.
Натъпкаха се в малък асансьор, защото охранителят каза, че той е по-близо до стая 202 от стълбището.
Когато стигнаха до вратата, охранителят почука и приведе глава напред да се ослуша. После извика:
— Охрана на комплекса! Господин Бош? Охрана.
Изчака няколко секунди, а после почука пак. Извади от джоба си ключ карта да отключи вратата.
— Охрана — повтори високо. — Отваряме вратата.
54.
Бош бе заспал толкова дълбоко, че първото чукане по вратата едва проникна в съня му за тунелите. Вървеше неспир през тъмно и тясно пространство без начало и без край.
При второто почукване отвори очи. Лежеше на легло в странна стая. Беше тъмно, завесите бяха спуснати и само от банята идваше светлина. Чу щракването на вратата на стаята. Седна.
— Не стреляйте! — извика. — Не стреляйте!
Те отвориха вратата и влязоха.
Той видя, че е Балард с някакъв мъж с костюм и двама униформени полицаи.
— Хари — каза тя. — Добре ли си?
— Рене — отвърна той. — Какво пра… Ти дойде.
Тя не му отговори. Обърна се към мъжете зад себе си и вдигна ръце във възпиращ жест.
— Той е добре — каза им. — Фалшива тревога. Всичко е наред. Можете да…
— Сигурна ли сте, госпожо? — попита мъжът с костюма. — Изглежда ми объркан.
— Ами вие ме събудихте — каза Бош. — Разбира се, че съм объркан.
Огледа ръцете и дрехите си за кръв, но всичко бе чисто. Беше заспал облечен. Косата му още бе леко влажна от душа след дългото нощно миене.
По-възрастният от двамата полицаи се промуши покрай Балард и влезе в спалнята. Светна лампата на нощното шкафче и погледна Бош, който сега седеше на ръба на леглото. Беше бос и носеше чиста риза с дълъг ръкав и панталони. Не си бе взел в багажа дрехи за спане.