— На мен също — каза Бош. — На мен също.
6.
Балард влезе в архива за убийства. Очакваше да намери Бош на работното му място да преглежда документите по случая Галахър. Нямаше търпение да му разкаже за пътуването си тази сутрин до Пайпър Тех, а после и до ДНК лабораторията. Само че Бош го нямаше.
Пол Масър, Лу Ролс и Колин Хатърас бяха на работните си места и тя ги поздрави. Ролс беше дошъл ден по-рано, отколкото му се полагаше. Балард прие това за знак, че е напипал нещо важно в някой от случаите, по които работеше, или просто няма търпение да се запознае с най-новия член на екипа Хари Бош. Реши, че вероятно е второто, защото работата му по случаите се движеше с охлювска скорост, а пробивите му се изплъзваха. Всъщност той беше първият официален член на екипа, но все още не бе разкрил нито един случай — дори елементарен като директно съвпадение на ДНК.
— Мислех, че ще се видим с новия, за когото спомена в имейла от неделя — каза Масър.
— Да — отвърна Балард. — Поне такъв беше планът. Не съм сигурна къде е той, но каза, че ще дойде. Така че защо не започнем с отчетите, а после ще видим какво е положението с него.
Прекара следващия час в слушане, докато екипът й от доброволци говореше за своите случаи и за положените усилия. Балард бе нещо повече от техен надзорник. Като единствения щатен полицай на пълно работно време тя не само отговаряше за екипа, но беше също така индивидуален партньор на всеки от членовете, когато опре до вземане на решения, които някой ден могат да бъдат оспорени в съда или пратени на апелативен състав. Когато случаите най-после стигнеха до съда, беше много вероятно тя да стане главният следовател и свидетел на обвинението.
Лу Ролс бе пръв и свърши най-бързо, като просто докладва, че още преглежда случаите в купчината, дадена му от Балард преди три седмици, и подготвя искания за ДНК анализ. Това бе съвсем същият доклад, който бе дал и миналата седмица. Тъй като Ролс беше единственият в екипа, когото Балард бе взела по външна принуда, тя не се поколеба да изрази разочарованието си от бавното му темпо на работа.
— Хайде, трябва да ги вкараме тези — каза тя в края на доклада му. — Всички знаем, че лабораторията е претрупана. Трябва да наредим случаи на опашката. Управлението и градският съвет няма да чакат вечно. Този отдел се крепи на резултатите. Да кажем, че чакаме лабораторни резултати, е много по-добре, отколкото да кажем, че работим по въпроса.
— Е, ако отбележим някакъв напредък по Сара Пърлман, мисля, че напрежението върху всички ни ще поотслабне — контрира Ролс.
— Ние бележим напредък — натърти Балард. — Ще поговорим затова по-късно, когато дойде Бош. Нещо друго, Лу?
— Не, от мен толкова — каза Ролс.
Изглеждаше раздразнен, че Балард го е скастрила за доклада.
— Добре, кой е следващият? — попита Балард.
— От мен само няколко бързи думи — обади се Масър. — Днес следобед имам среща с Вики Блоджет в прокуратурата. Както всички знаете, тя е нашата сътрудничка по неразкритите случаи и ще я помоля да разпише случаите Робинс и Селуин. Надявам се да са готови за следващия ти доклад пред ръководството и съвета.
Случаите, които спомена Масър, бяха ДНК случаи и водеха до заподозрени, за които се знаеше, че са виновни, но никога нямаше да бъдат съдени по уважителни причини, като например че заподозреният е мъртъв или вече излежава доживотна присъда за други престъпления. Случаите не можеха да бъдат официално класифицирани като разкрити или да бъдат приключени, без да са прегледани и одобрени от прокуратурата и от назначения от нея човек. С Вики Блоджет като техен посредник това бе станало рутинен процес, но все пак трябваше да се следва процедурата. Тези случаи щяха да бъдат класифицирани като „разкрити-други“ поради липсата на съдебни действия.
ДНК съвпадението в случая Робинс водеше към мъж, който бе умрял в затвора в Колорадо, където излежавал доживотна присъда за друго убийство. В случая Селуин също имаше ДНК съвпадение, но заподозреният бе още жив. Беше седемдесет и три годишен и чакаше на опашката за смъртници в Сан Куентин. Никога нямаше да види свободата. Макар че Балард бе ходила до Сан Куентин да го разпита и да получи самопризнание, убиецът отричаше да е замесен. Тъй като ДНК-то му бе намерено в тялото на тринайсетгодишната жертва, Балард не се поколеба. Нямаше никакви съмнения, че той е извършителят, и тя поиска от областния прокурор да повдигне обвинения, но да се въздържи от съдебно преследване. Това бе най-ефикасният начин за действие, като се имаше предвид, че убиецът никога нямаше да напусне редицата на смъртниците — във всеки случай не и жив. Решението бе съгласувано със семейството на жертвата, което нямаше желание да се връща отново към ужасната й смърт след четирийсет и една години.