— Какво означава това? — попита Хатърас — „Изтърбушване“?
— Това е нещо като схема — каза Бош. — Мошеничество, при което източваш един бизнес, като поръчваш продукти и ги продаваш, и на практика разпродаваш всичко, докато не остане нищо и бизнесът фалира, оставяйки доставчиците ти без плащания, така че те да поемат загубите.
— Гледали ли сте „Семейство Сопрано“? — попита Ролс. — Страхотен сериал. Там го правят непрекъснато.
— Значи Макшейн е твоят заподозрян — каза Масър, опитвайки се да се върне към разказа на Бош. — Имаме ли някаква представа каква сума му е донесла продажбата на цялото оборудване?
— Успяхме да проследим сделките — каза Бош. — Малко над осемстотин хиляди.
— Четири живота за осемстотин бона — изхъмка Ролс.
— Ако го е направил той — напомни Хатърас.
— Кажи им за писмото — обади се Балард.
— Получихме писмо, адресирано до Лосанджелиското полицейско управление, за което се предполага, че е от него — каза Бош. — Твърдеше, че е невинен и че се е махнал, защото не искал да бъде несправедливо обвинен.
— Пощенското клеймо? — попита Хатърас.
— Беше тукашно — каза Бош. — Обявихме паспорта му за издирване. Ако е напуснал страната и се е върнал в Белфаст или е отишъл някъде другаде, значи го е направил без паспорта си.
— Мисля, че още е тук — каза Хатърас. — Усещам го.
Бош я погледна, после обърна очи към Балард.
— Кажи за уликите — каза Балард. — Как са били убити?
— Били са екзекутирани — каза Бош. — С пистолет за пирони от един от складовете на Галахър. Оръжието беше в гроба заедно с тях. Имаше следи, че гробът е изкопан с минибагер.
— Какво, по дяволите, е минибагер? — попита Масър.
— Багер с две колела, който може да се превозва в каросерията на пикап — каза Бош. — Някъде тук имам снимка да ти покажа. Работата е там, че гробът не е изкопан с лопата. Беше прекалено прецизен и бе ясно, че някои здрави скали са разцепени от нещо с по-голяма сила от лопата или кирка. Гробът се намираше достатъчно близо до асфалтирания път, за да може той да е отишъл дотам с минибагера и да го е използвал, за да свърши работата бързо. А една от първите машини, продадени от Макшейн след изчезването на семейството, е била тъкмо минибагер. Това можем да го докажем.
Извади една от папките по делото върху бюрото си и я запрелиства, търсейки снимка на машината. Междувременно продължаваше да говори.
— Успяхме да проследим въпросната продажба и купувачът ни позволи да изследваме минибагера. В нарезите на една от гумите все още имаше заседнало парче камък, което съвпадаше с креозота на мястото на гроба.
— И четиримата ли са били в един гроб? — попита Ролс.
— Да — каза Бош. — Това е било най-бързият начин да се направи. Дупката беше около метър и осемдесет на метър и двайсет и дълбока метър и двайсет. Родителите са били хвърлени вътре първи, а върху тях децата. Заедно с пистолета за пирони.
Намери брошура от „Машини под наем Шамрок“, на която се виждаше въпросният минибагер, и я подаде над преградата на Масър.
— Но това беше единствената връзка, която успяхме да направим с Макшейн, и тя не стигаше за заповед за арест — каза Бош.
— Ходи ли в прокуратурата с това? — попита Масър. — Аз бих предал материалите на тях.
— Направих го и май ми се иска да бях дошъл при теб — каза Бош. — Прокурорът, към когото се обърнах, каза, че искал нещо повече. Фактът, че Макшейн е продал минибагера, не доказвал, че той го е използвал, за да зарови семейството. Имаше дупки в причинно-следствената верига. Дворът за строителна техника не се охраняваше нощем. Някой би могъл да използва ключовете на Стивън Галахър, за да го отвори и да вземе минибагера за през нощта.
— Доста неправдоподобно — отбеляза Масър.
— И аз бях на същото мнение — увери го Бош. — Но не зависеше от мен. Казаха ми да намеря още доказателства… а аз не успях. Резервният план беше да намеря Макшейн, да го тикна в някоя стая и да го накарам да си признае. Но това така и не се случи и той още е на свобода. Така стоят нещата.