Като свърши с резюмето си, Бош зачака още въпроси и предложения от другите. Но всички мълчаха. Накрая Хатърас попита:
— При теб ли е още оригиналното писмо на Макшейн, в което твърди, че е невинен?
— Да — каза Бош. — Написано е на ръка върху бланка на компанията.
— Имах предвид тук ли е или в архива? — поясни Хатърас. — Бих искала да видя оригинала.
— Тук е — каза Бош.
Отвори най-дебелата папка, защото знаеше, че в нея са джобовете със снимките по случая. Писмото бе запечатано в един от тях. Той откопча скобите на папката, извади джоба с писмото на Макшейн и го даде на Хатърас.
Тя го разгледа за момент, хванала джоба за краищата с две ръце.
— Може ли да го извадя? — попита.
— Защо? — поинтересува се Бош. — Това е улика.
— Искам да го подържа — каза Хатърас.
— Било е обработено навремето, нали? — попита Балард.
— Да — каза Бош. — Няма отпечатъци, но подписът отговаря на този на Макшейн. Той го е пратил.
— Имам предвид, че тя може да го извади — каза Балард. — Щом е обработено.
— Предполагам — съгласи се Бош. — Давай.
Загледа как Хатърас отваря джоба и изважда документа. После го хвана по същия начин, с две ръце, без ръкавици. Но не го четеше. Бош видя, че очите й са затворени.
Той се обърна към Балард и я погледна озадачено. Но преди да е казал нещо, Хатърас заговори:
— Мисля, че казва истината.
— Какво? — попита Бош.
— Макшейн — поясни Хатърас. — Мисля, че е казвал истината, когато е написал, че е невинен, но не може да го докаже.
— Какви ги приказваш? — рече Бош. — Та ти дори не си прочела…
А после изведнъж загря. Но Балард заговори преди него.
— Хари, да оставим това за момент — каза тя. — Мисля, че ще е най-добре, ако сега всички се върнат към своите случаи, а аз ще разведа Хари наоколо да го запозная с обстановката.
Масър върна брошурата на Бош, а Хатърас му подаде писмото на Макшейн, прибрано отново в предпазния джоб.
Балард стана и каза:
— Да започнем със стаята за разпити.
Тръгна към пътеката, водеща към изхода на архива. Бош закачи отново брошурата и писмото в скобите на папката, затвори ги с щракване и я последва.
8.
Балард влезе в стаята за разпити. Подготвяше се за онова, което знаеше, че ще чуе от Бош, но се държеше сякаш всичко е рутинно и нормално. Бош затвори вратата, след като я последва вътре.
— Взела си в екипа екстрасенс? — каза той. — Ти шегуваш ли се? Довела си ме тук да работя с екстрасенс? Може би ще провеждаме сеанси за разговори с мъртвите и ще ги питаме кой е избил семейство Галахър?
— Хари, успокой се — каза Балард. — Знаех си, че ще побеснееш заради Хатърас. Не очаквах да се разбере толкова скоро. И просто за протокола, тя нарича себе си „емпат“, а не екстрасенс, ясно?
Бош поклати глава и каза:
— Все тая. Пак си е смахната дивотия. Знаеш, че никога няма да можеш да я използваш в съда. Ще я разкъсат на парчета и ще провалят делото. Не искам тя да припарва до Галахър. Ще замърси случая със своите врели-некипели.
Балард не отговори. Изчака Бош да се успокои и да млъкне. После издърпа един от столовете на масата за разпити и седна.
— Сядай, Хари.
Бош неохотно се подчини.
— Виж какво, аз не знаех нищо за тези нейни емпатски наклонности, преди да я взема в екипа — каза Балард. — Не е това причината тя да е в отдела и не това прави тук. Казах ти, че се занимава с генеалогия. А уменията й да преценява хората — така наречената емпатия — й помагат за всичкото социално инженерство, което е неделима част от работата й.
— Както казах, не искам тя да припарва до Галахър и Макшейн. Защото аз ще намеря Макшейн и когато го направя, нищо не бива да замърси случая.
— Добре, няма да я допускам до него.
— Чудесно.
— Е, вече можеш да се успокоиш.
— Спокоен съм, спокоен съм.
— Добре. Просто стой настрани от Колин, а аз ще се погрижа тя да стои настрани от теб. Но трябва да помниш, че също като теб тези хора са доброволци. Посвещават времето и талантите си на това и Колин върши добра работа. Не искам да я загубя.
— Ясно. Тя ще си върши нейната работа, а аз — моята.
— Благодаря, Хари. Хайде да се връщаме.
Балард стана. Бош не.
— Чакай — каза той. — Разкажи ми за отпечатъка от длан. Изглежда, вече си съобщила на целия екип.
— Да, защото това е най-доброто ни постижение по случая засега — каза Балард. — Дарси Трой — нашата ДНК лаборантка — взе проба и каза, че има достатъчно материал за пълен анализ. Доста е въодушевена. Мисля, че просто иска да е първата, извлякла ДНК от отпечатък, затова го прехвърли начело на опашката. Скоро ще разберем нещо, но няма кой знае какво за казване, докато тя не се свърже с мен. А когато се чуя с нея, ти ще си първият, на който ще съобщя.