Выбрать главу

Бош я погледна, после пак погледна Хатърас и каза:

— Имам работа за вършене.

После се прегърби над бюрото си, за да се скрие от полезрението й, както и от това на Балард. Отвори първия том на делото и погледна съдържанието. Разпитите на свидетели и показанията бяха в Том 3. Той се прехвърли на него и намери резюметата, които бе написал след три разговора с Шийла Уолш.

Шийла Уолш бе първата служителка, наета от Стивън Галахър, когато основал фирмата си за техника под наем през 2002 г., и продължила да работи в нея по време на разрастването й през следващите няколко години. Беше се превърнала в ключова фигура за разследването — обясняваше на Бош как се води бизнесът, отваряше книгите и проследяваше оборудването, продадено от Макшейн.

В „Шамрок“ имаше още трима служители, но Уолш бе най-важна за следствието. Другите трима бяха мъже, които работеха в складовете и в машинния двор. Уолш бе вътрешен човек и работеше в същите офиси като Галахър и Макшейн.

Бош препрочете резюметата на разговорите с Уолш и си записа името, рождената й дата и адреса й на един лист в джобното си тефтерче. После погледна над преградата към Балард и попита:

— Имам ли достъп до регистъра на МПС?

— Ъъъ, не — каза тя. — Само щатните полицаи имат. Какво ти трябва?

Бош откъсна листа от тефтерчето и й го подаде над преградата.

— Можеш ли да я провериш? Искам да знам дали още е на същия адрес.

— Да, изчакай един момент — каза Балард.

Бош я чу как трака по клавиатурата, за да отвори базата данни на МПС и да пусне търсене по името и рождената дата на Шийла.

— Настоящата й шофьорска книжка е със същия адрес.

— Благодаря — отвърна Бош.

Стана и опря ръце на преградата.

— Ще отидеш да я видиш ли? — попита тя.

— Да — каза Бош. — Мислех да започна оттам.

— Ще се оправиш ли сам?

— Разбира се. Но имам един въпрос. Навремето пратих много неща, които събрахме от семейната къща и от офиса, при веществените доказателства. Имам ли пълномощия да поискам да ги пратят тук, или трябва да го направиш ти?

— Вероятно аз. Но ще стане по-бързо, ако им кажем да ги приготвят, а после ти отидеш да ги вземеш. Зависи колко бързо ги искаш. Ако ги вземеш, вероятно ще ги получиш утре. Доставката дотук може да отнеме цяла седмица.

— Ще ги взема… ако ми позволят. Все още нямам документи.

— Знам номера на случая. Ще поръчам да ги приготвят и ще им кажа, че ще минеш сутринта да ги вземеш. Просто им покажи картата си на пенсиониран полицай. Това ще свърши работа засега. Трябва да отидеш на тукашната рецепция и да си запишеш час за снимка и вземане на отпечатъци. После ще получиш служебна карта.

— Добре. Благодаря. Още един въпрос: имам ли достъп до съблекалнята тук? Искам да се измия и да си сменя ризата.

— Още ли носиш резервни дрехи в колата си?

— Днес си взех. Знаех, че ще ходя в пустинята.

— Имаш достъп до съблекалнята и душовете. Но не мога да ти гарантирам, че ще има свободно шкафче за теб.

— Е, тук са само полицейски курсанти, нали? Аз не нося пистолет, а кой ще ми открадне портфейла?

Главното предназначение на центъра „Амансън“ бе да служи като втора академия за обучение на новобранци. Повечето полеви тренировки се провеждаха в академията на Елисейските полета. „Амансън“ беше за класни занятия — а в някои случаи и за опреснителни курсове. Архивът за убийства заемаше само малка част от територията.

— Можеш да си оставиш портфейла тук и да се върнеш да го вземеш, след като се измиеш — предложи Балард.

— Няма нужда — каза Бош.

— Тогава успешен лов.

— На теб също.

Бош тръгна към вратата, като пътьом мина покрай рафтовете с дела по убийства. В края на всяка редица бе залепено картонче с размери 8x13 см, което показваше интервала от номера на поместените там случаи. Номерът винаги започваше с годината на извършване на престъплението. Това бе библиотечна класификация на мъртвите.

Докато вървеше, Бош плъзгаше ръка по рафтовете. Не вярваше в призраци или мъртъвци, които се пресягат от мрака на отвъдното. Но изпитваше почит и съпричастие, докато вървеше покрай тях към изхода.

9.

Балард тъкмо довършваше резюмето, което бе съставила като част от молба към фондацията „Амансън“ за финансиране на генеалогичен случай, подготвен от Том Лафонт, който щеше да работи по него заедно с Хатърас.

— Колин, Том го няма, затова пращам молбата на теб — каза тя, без да откъсва очи от екрана. — Прочети резюмето на случая и се увери, че всичко е точно.