— Пращай го, ще го прочета — каза Хатърас.
— Искам да подам молбата днес. Може би ще получа бърз отговор и вие с Том ще можете да се заловите за работа.
— Готова съм. Пращай.
Точно когато Балард затвори документа, телефонът на бюрото й иззвъня. Тя видя на екрана, че я търси Дарси Трой от ДНК лабораторията. Вдигна, докато отваряше нов имейл и пращаше молбата за финансиране на Хатърас.
— Дарси, какво имаш за мен?
— Ами, добра и лоша новина по случая Сара Пърлман.
— Казвай.
— Добрата новина е, че имаме съвпадение на ДНК-то от отпечатъка на длан. Лошата е, че е съвпадение случай към случай.
„Случай към случай“ означаваше, че ДНК профилът от отпечатъка е съвпаднал с профила от друг неразкрит случай, в който източникът/заподозреният е неизвестен. Съвпаденията случай към случай водеха към генеалогични разследвания. В момента това бе разочароващо за Балард, защото тя търсеше „уличен случай“ — разследване, което да я изведе навън в града, да тропа по врати и да търси определен човек, чиято ДНК я има в полицейските бази данни. Точно това правеше в момента Бош с Макшейн и тя искаше същото за себе си. За такива неща живееха истинските детективи.
Балард взе една химикалка от бюрото и се приготви да записва в бележника си.
— Е, по-добре от нищо — каза. — Какви са името и номерът на случая?
Трой й издиктува първо номера. Беше убийство от 2005 г., което означаваше, че са минали единайсет години между убийството на Сара Пърлман и другия случай. Името на жертвата бе Лора Уилсън, на двайсет и четири години в момента на убийството.
— Нещо друго от твоя страна? — попита Балард.
— Ами, необичайно е от научна гледна точка — каза Трой. — Що се отнася до това как са получили ДНК-то за случая от 2005 година.
— Така ли? Я ми разкажи.
— Знаеш стария израз, нали? „Секрети — да, екскременти — не“. Извличаме ДНК от телесни течности — предимно кръв, пот и семе. Но не и от телесни отпадъци, защото ензимите унищожават ДНК-то.
— Без изпражнения и урина.
— Обикновено да, но в този случай явно е било извлечено от урина. Подробностите ще разбереш, като извадиш делото, но според малкото бележки, които имам тук, урината е била взета от местопрестъплението, защото се надявали да намерят в нея сперматозоиди. Ако човекът е изнасилил жертвата, преди да използва тоалетната, можело е още да има сперма в пикочния канал и тя да излезе с урината. Но не намерили сперматозоиди. Намерили обаче кръв.
— Кръв в урината.
— Точно така. Бързо извлекли ДНК-то и не получили пълен профил, но достатъчно, за да го вкарат в CODIS. По онова време нямало съвпадения, но ние току-що го свързахме с нашия случай.
CODIS беше националната база данни, съдържаща милиони ДНК проби, събрани от правоохранителните органи из цялата страна.
— Откъде са знаели, че урината с кръвта в нея е на убиеца? — попита Балард.
— Не съм била там и не знам отговора на това — каза Трой. — Не го пише в бележките, които имам. Но се надявам, че го има в делото.
— Добре. Ти каза, че не било пълен профил. Това означава ли, че няма пълно съвпадение със случая Пърлман?
— Не, съвпадението е сигурно. Но що се отнася до представянето му в съда, трябва да направя изчисления, което ще ми отнеме известно време. Това обаче означава само по-малко нули. Няма да е съвпадение едно на тринайсет квадрилиона. Нещо по-малко, но пак ще обхваща човешкото население за последните сто години.
Балард знаеше, че Трой има склонност да се губи в омаята на числата. Но се беше занимавала с достатъчно ДНК случаи, за да я разбере какво казва.
— Значи ще можеш да свидетелстваш, че това ДНК е уникално.
— Е, за да съм точна, мога да свидетелствам, че никой друг на тази планета през последните сто години не е имал същото ДНК.
— Ясно. Това ми стига. Сега остава само да намерим нашия човек. Отивам да потърся делото. Благодаря за бързата работа, Дарси.
— Радвам се, че можах да помогна. После ще ми кажеш какво е станало.
— Разбира се.
Балард затвори телефона и стана.
— Добри новини? — попита Хатърас.
— Така мисля — отвърна Балард. — Може би ще имам нов случай за теб. Прочете ли молбата?
— Прочетох я и ти я върнах. Готова е за изпращане.
— Добре, благодаря. Ще я пратя след малко.
Балард тръгна по пътеката покрай рафтовете, търсейки редицата за 2005 г. Намери я и завъртя колелото, за да прочете написаното на гръбчетата на папките, като ги отмяташе с нокът. Намери случай 05-0243 и го извади. Случаят Лора Уилсън бе поместен в една претъпкана папка и Балард знаеше, че веднага ще я прехвърли в две нови, за да улесни прелистването на документите. Провери още веднъж дали няма втора папка, сложена по погрешка някъде по-встрани при подреждането, но никоя от съседните папки не носеше същия номер.