Выбрать главу

Последните записки в хронологията бяха задължителните годишни отчети, в които се казваше просто, че случаят остава отворен в очакване на нова информация.

Балард защипа отново с кламер листовете на хронологията и я остави на масата. Беше сигурна, че Бош ще иска да я вземе, за да я прочете вкъщи. Тъкмо вадеше телефона, за да му се обади и да види докъде е стигнал, когато получи обаждане от Нелсън Хейстингс.

— Здравейте, детектив — каза той. — Чух, че имало голям пробив по случая Сара Пърлман. Има ли нещо, което мога да споделя със съветника?

— Кой ви каза? — попита Балард.

Знаеше, че е Ролс, но искаше да види какво ще отговори Хейстингс. То щеше да влезе в онова, което тя наричаше матрица на доверието. Подробности, действия, реакции и изявления на хората, с които общуваше, се съчетаваха, за да определят доколко може да им вярва. Тя все още събираше информация за Хейстингс и неговия шеф, съветника.

— Случайно говорих с Тед Ролс, докато карах към къщи днес, и той го спомена — каза Хейстингс. — Изненадах се, че той знае, а аз не съм информиран. Мисля, че се бяхме разбрали да ме държите в течение за случая.

— Е, мисля, че още е рано да го наречем голям пробив, и точно затова не ви уведомих — отвърна Балард. — Свързахме убийството на Сара с друго убийство, станало единайсет години по-късно. Но по-новият случай също стои отворен и неразкрит, така че трудно мога да смятам това за някакъв пробив. Просто сега имаме две жертви вместо една.

— Как бе направена връзката?

— Чрез ДНК.

— Не знаех, че има ДНК в случая на Сара.

— До вчера нямаше, но я открихме и тя ни отведе до този нов случай.

— Как е името на жертвата?

— Лора Уилсън. Била е по-голяма от Сара с няколко години. Но има сходства в случаите. Тя също е била изнасилена и убита в леглото си.

— Разбирам.

— Само че това е всичко, което имаме за момента, така че успокойте се, господин Хейстингс. Ако излезе нещо, за което съветник Пърлман трябва да научи, веднага ще ви се обадя.

— Благодаря ви, детектив.

Хейстингс затвори и когато Балард вдигна очи, видя Бош да влиза в ресторанта. Помаха, за да привлече погледа му, и той се приближи да седне до нея в ъгловото сепаре.

— Как мина разпитът? — попита Балард.

— Нищо ново — отвърна Бош. — Но беше добро място да започна отначало. Тя се обади на някого веднага след като си тръгнах, което е любопитно.

— Да не е онази хитрост, за която ми разказа, как се спираш на прага и подслушваш?

— Понякога върши работа. Е, какво има?

— Ами, благодарение на теб и ДНК-то, което извлякохме от отпечатъка на длан, вече имаме връзка с друг случай.

— Къде? Кога?

— Тук, през 2005-а. Всъщност току зад ъгъла, на „Тамаринд“.

— Аз ей сега паркирах на „Тамаринд“.

— Като станем, ще отида дотам да огледам мястото. Ето хронологията. Можеш да я вземеш, ако искаш да я прочетеш довечера.

— Мислех, че от „Амансън“ не излизат никакви копия.

Балард се усмихна.

— Никакви копия не излизат с теб. Аз съм шефката. Аз мога да правя копия.

— Ясно. Двоен стандарт. Далеч ще стигнеш в лосанджелиската полиция.

— Не е толкова смешно, колкото си мислиш.

— Добре, какво друго знаеш за случая?

Балард започна да резюмира най-важните според нея моменти, които бе уловила при прочита на делото на Уилсън.

— В крайна сметка, ако нямаше генетична връзка между двата случая, не бих ги свързала — каза тя. — Едната жертва е бяла, другата чернокожа. Едната е в тийнейджърска възраст, другата на двайсет и няколко; едната е удушена, другата намушкана с нож. Едната е убита в дома си, където е живеела с родителите си и брат си; другата е убита в апартамент, където е живеела сама.

— Но и двете са били изнасилени и убити в леглата си — отбеляза Бош. — Видя ли снимките от местопрестъплението? Той покрил ли е лицето на втората жертва?

— Не. Предполагам, че единайсет години след убийството на Сара Пърлман вече не се е срамувал от стореното.

Бош кимна. Един келнер се приближи до масата и двамата си поръчаха пиле на грил, а Бош каза, че ще пие същото като Балард. След като келнерът отнесе поръчката в кухнята, Бош каза:

— Единайсет години между случаите. Това е доста невероятно.

— Знам — съгласи се Балард. — Трябва да има и други.