— Тези двата са били грешките.
— При които е оставил ДНК.
— И второто нещо: два случая с единайсет години разлика и и двата са в Ел Ей.
— И двата са в Холивуд.
— Той не обича да пътува.
— Още е тук.
Бош кимна.
— Най-вероятно.
След като се нахраниха, излязоха от ресторанта и отидоха до Тамаринд Авеню. Свиха надясно и тръгнаха по улицата, от двете страни на която се редяха двуетажни жилищни сгради, построени след войната, с имена като „Капри“ и „Роял“. Балард откри сградата на Лора Уилсън — „Уоруик“ — на половината път до следващата пряка, от източната страна.
Спряха един до друг и загледаха мълчаливо фасадата. Беше в стил стриймлайн модерн и боядисана в оттенъци на морскосиньо и кремаво. Изглеждаше аеродинамична и безопасна. Нямаше никаква следа от насилието, случило се тук преди толкова много години.
Балард посочи прозорците на втория етаж отляво и каза:
— Апартаментът й е бил на втория етаж от предната страна. В онзи ъгъл.
Бош само кимна.
— Утре ще включа целия екип в работата по случая — продължи Балард. — Трябва да го пипнем този.
Бош пак кимна.
— Имаш ли нещо против да оставиш за малко Макшейн? — попита Балард.
— Да — каза Бош. — Но ще го направя.
12.
От работното си място Бош гледаше как Балард подканва екипа да се съсредоточи върху случаите на Сара Пърлман и Лора Уилсън. Предната вечер в „Птиците“ му беше казала, че смята да привика всички освен Ролс, защото не искала той да издрънка на Нелсън Хейстингс за всичко, което правят. Вместо това щяла да му прати есемес да си вземе почивен ден, ако все още има нужда от време да оправи проблемите в работата си. Въз основа на това, което знаеше за неговата работна етика като следовател, Балард предсказа, че отговорът на Ролс ще е емотикон с вдигнати палци и той няма да се появи. Засега се оказваше права.
Балард възложи задачи на всеки; надяваше се, че при толкова много очи със свеж поглед върху нещата ще постигнат напредък в намирането на съдбовната точка, където пътищата на двете жертви са се пресекли с пътя на убиеца им. Двете млади жени се различаваха по възраст, раса, финансово положение и опит, но някъде в живота им имаше връзка между тях. Балард възложи на Бош да анализира местопрестъплението, докато другите от екипа трябваше да прегледат показанията на семействата, приятелите и свидетелите. Том Лафонт щеше да поеме медицинската следа. Не личеше първите детективи да са използвали възможностите за разследване, които им предоставяше кръвта в урината. Тя бе признак за възможно заболяване на бъбреците или пикочния мехур, което или е било лекувано, или щеше да стигне до момент, когато да се наложи лечение.
— Това означава също, че нашият заподозрян може да е мъртъв — предупреди я Лафонт.
— Възможно е — съгласи се Балард. — Но ние така или иначе трябва да го идентифицираме и да приключим тези случаи. Не е нужно да ви напомням, че съветник Пърлман е нашият светец покровител в градския съвет. Ако успеем да намерим отговори какво се е случило със сестра му, ще можем да запазим този отдел жив в продължение на години.
Макар че не харесваше свързаните със случая политически машинации, Бош много добре разбираше нуждата на едно семейство да получи отговори. На него самия му бе отнело повече от трийсет години да получи отговори за убийството на собствената му майка, когато бе още момче. Отговорите не затвориха напълно тази страница от живота му, но поне усилията му бяха довели до някакво разрешение. В този смисъл той напълно разбираше какво търси и от какво се нуждае Джейк Пърлман. Фактът, че използваше политическата си власт, за да го получи, бе разбираем. Бош би направил същото в случая на майка си, ако имаше неговите възможности. Вместо това бе използвал силата на значката си.
Балард бе пристигнала рано и бе приготвила индивидуални пакети от копия, свързани със задачата на всеки следовател. Раздаде им ги в края на срещата. Хари получи дебела три сантиметра разпечатка, която съдържаше копия от докладите на криминалистите и снимки от местопрестъплението за случая Уилсън.
Преди да се заеме със задачата си, Бош искаше да направи нещо, което го човъркаше още от разговора му с Шийла Уолш. Бе прекарал буден по-голямата част от нощта, обзет от мисълта, че е оплескал случая на семейство Галахър, пропускайки нещо от нахълтването в дома й.
Когато Балард седна отново на мястото си, Бош стана и заобиколи преградата.
— Трябва да проверя едно име за криминално минало. Можеш ли да го направиш?