— По случая Уилсън ли? — попита тя. — Вече?
— Не, по Галахър.
— Хари, искам да работиш по Уилсън и Пърлман. Мисля, че се разбрахме снощи, а и току-що обяснявах на всички колко е важно това за нас.
— Ще започна още днес, но цяла нощ съм будувал, мислейки си за тази работа, затова просто искам да я задвижа и да видя към какво ще се върна след Уилсън. Ясно?
— Кое е името?
Бош държеше в ръце доклада за пръстовите отпечатъци от проникването в къщата на Шийла Уолш. Балард отвори портала на Националния център за криминална информация и той й прочете името, което искаше да бъде проверено.
— Джонатан Боутман, дата на раждане 1 юли 87-а.
Балард го въведе и зачака, докато базата данни търсеше съвпадения.
— Кой е той? — попита тя.
— Синът на Шийла Уолш — каза Бош. — Вероятно е син от предишен брак и тя е сменила името си, когато се е развела или омъжила повторно.
— И ти никога досега не си го проверявал?
— Проверих го навремето и беше чист. Пише го в материалите по делото. Но сега искам да видя дали е останал чист.
— И какво те кара да мислиш, че не е?
— Защото вчера за първи път видях полицейския доклад за онзи обир в дома на Шийла Уолш. Намерили отпечатъците на Макшейн и приели, че той е извършителят. По онова време аз вече се бях пенсионирал и със случая се занимаваше Девъншир. Чух за това от Люси Сото и дори аз го приех за знак, че Макшейн е жив и още е някъде наблизо. Но вчера си промених мнението.
— Защо?
— Полицейският доклад. В него пише, че била взета храна от хладилника, една чантичка била опразнена, имало откраднати мобилен телефон и колекция стари грамофонни плочи. Аматьорска работа. Прилича на дело на някой наркоман, който търси бърза плячка: храна, пари в брой и нещо, което може да продаде за една доза.
— Албумите. Сещам се, че имаше магазини из цял Холивуд, които биха купили винил. „Амеба“ и още няколко.
— Отпечатъците на сина били намерени, но пренебрегнати, защото майката — Шийла Уолш — казала, че той редовно посещава къщата.
— Разбирам накъде биеш. Наркоманите обикновено грабят семействата си, преди да се захванат със сериозни престъпления, защото знаят, че семейството им няма да ги съди. Поне в началото.
— Точно така.
— Значи ако синът е извършил обира, наличието на отпечатъците на Макшейн придобива съвсем ново значение.
— Същото си мислех и аз. Освен това онзи телефонен разговор, който тя проведе, след като си тръгнах вчера. Надявах се, че може да е с Макшейн, но е по-логично да е със сина й.
— Но защо тя ще съобщава за обира, ако смята, че може да го е извършил синът й?
— Може би не го е осъзнала в началото. Много хора в нейното положение не искат да повярват, че синът им или дъщеря им биха направили подобно нещо.
Резултатите от търсенето започнаха да излизат на екрана на Балард.
— Боутман вече има криминално минало — каза тя.
Бош се подпря на бюрото й и се наведе да прочете екрана. Джонатан Боутман бе арестуван за притежание на наркотици, шофиране в нетрезво състояние, скитничество и непристойно поведение. Всички арести бяха извършени след убийството на семейство Галахър, когато Бош трябва да бе проверил рутинно името му, както и след обира. Оттогава Боутман бе тръгнал по пътя на дрогата и престъпленията. Обвинението в притежание на наркотици бе довело до споразумение със съда, с което той се бе спасил от затвора, включвайки се в шестмесечна програма за рехабилитация в областния медицински център. Докладът на Националния център за криминална информация бе придружен с арестантски снимки и от тях ставаше ясно, че Джонатан Боутман е поел по низходяща спирала. На снимките лицето му отслабваше все повече, до степен на мършавост. На последната снимка се виждаха петна по кожата и загноила рана на долната му устна и — най-издайническото от всичко — мъртвешки поглед, който не показваше никаква реакция на факта, че е бил засмукан в системата на наказателното правосъдие.
— Като гледам снимките, бих предположила метамфетамини — каза Балард.
— Да — каза Бош и посочи екрана. — Всички арести са станали след обира. Може би ако по онова време още работех по случая, щях да го забележа.
— Но не работеше. Беше в пенсия. Така че не се обвинявай. Може би сега ще ни отведе до нещо.
— Може би.
Но Бош все още имаше чувството, че някак си е сгафил и е подвел семейство Галахър. Ако беше продължил да работи по случая, вместо да се пенсионира, щеше да разбере, че между обира и Макшейн няма връзка и причината отпечатъците му да се намират на стъкленото преспапие е друга.