Сякаш прочела мислите му, Балард се опита да му даде допълнително оправдание.
— Не забравяй — каза тя. — Шийла Уолш също не е разбрала каква е работата и е извикала полицията. Така че не си единственият.
— Тя е майка — отбеляза Бош. — Аз съм ченге. Бях ченге.
— Казвам ти да не…
— Може ли просто да ми препратиш доклада? Включително арестантските снимки.
— Стига, Хари. Нали точно затова преглеждаме повторно случаите? За да ги видим с нови очи. Да съзрем онова, което сме пропуснали преди. Така че гледай го от положителната му страна. Имаш цяла нова версия, по която да работиш.
— Ще ми го пратиш ли?
— Да, пращам ти го. Но не се увличай. Имам нужда от теб по Пърлман и Уилсън. Сериозно говоря.
— Не се тревожи, ще получиш мнението ми за местопрестъплението и криминологичната експертиза до края на деня.
Бош се върна на работното си място да чака имейла й. Щом докладът на Националния център за криминална информация се появи на екрана му, той го препрати към принтера. Забеляза, че последният арест на Боутман е бил преди две години. Можеше оттогава да се е изчистил и да е поел по правия път… поне що се отнася до закона. Фактът, че работел на голф игрище, бе солиден признак за възстановяване.
Разгледа арестантските снимки в пакета и запамети лицето на Боутман. После гугълна адреса на кънтри клуб „Пясъчния каньон“ и го въведе в джипиес приложението на телефона си.
Затвори лаптопа и стана, за да отиде първо до принтера, а после до колата си.
— Хари, тръгваш ли си? — попита Балард, докато той минаваше зад нея.
— Отивам до принтера — каза Бош. — После ще се поразходя с колата.
— С колата ли? Къде?
— Не се тревожи, ще се върна.
Усещаше как Балард го гледа втренчено в гърба, когато продължи към принтера.
След няколко минути, докато се препасваше с колана в черокито, получи есемес от Балард.
Подронваш ми авторитета, като си тръгваш така.
Моля те, не го прави повече.
Бош почувства едновременно разкаяние и раздразнение. Опитваше се да разкрие убийството на цяло семейство и за него това бе с предимство пред всичко друго на света. Отговори на есемеса й, но се въздържа да напише нещо, което ще нажежи ситуацията още повече.
Извинявай. Знаеш как се вживявам в случаите.
Няма да се повтори.
Изчака да види дали ще има отговор. Когато не получи такъв, запали колата и се насочи към изхода на паркинга.
След няколко минути пътуваше на север по 405-а в средно натовареното движение на късната сутрин. Тук магистралата бе издигната над нивото на земята и имаше хубав изглед към кулите на Сенчъри Сити, издигащи се от дясната му страна, и планините Санта Моника право напред. Джипиес приложението му показваше, че остават петдесет и осем минути, докато стигне в кънтри клуб „Пясъчния каньон“. Пусна си радиостанция Кейджаз и хвана версията на Шели Бърг Трио на старата песен на Бийтълс „Блакбърд“.
Усили звука. Беше хубава музика за шофиране.
13.
Балард си каза да не се ядосва на Бош. Знаеше, че като го е вкарала в екип, това няма да го направи отборен играч. Просто не му беше в ДНК-то. Стана и отиде до работното му място. Пакетът за случая Уилсън, който бе съставила за него, лежеше на бюрото му. Той й бе казал, че ще си получи анализа до края на деня, но това нямаше да стане, ако делото не беше у него, за да го прегледа. Тя взе купчината и се върна на мястото си. Щом Бош не искаше свърши работата, щеше да го направи тя.
Когато разпределяше задачите по делото, бе оставила за себе си дигиталните медии, свързани с Лора Уилсън. Първоначалните следователи бяха свалили данните от лаптопа и телефона на жертвата на флашки, които бяха прибрани в джоба от вътрешната страна на корицата. Балард бе прегледала материалите на всяка флашка по-рано и бе планирала да се заеме по-задълбочено с тях. Но реши да остави тази дигитална работа за по-късно и първо да прегледа материалите, които бе дала на Бош.
Тъй като вече бе изучила подробно докладите на криминалистите и снимките от местопрестъплението след свързването на случаите Пърлман и Уилсън, реши този път да подходи различно. Независимо дали се намират лично на местопрестъплението или разглеждат снимки, следователите винаги се съсредоточават върху централния обект — тялото. Тези снимки бяха също толкова ужасни за гледане като онези на Сара Пърлман. Тялото на млада жена, насилено по множество начини. Натюрморт от откраднати надежди и мечти. Балард реши да ги остави и да започне отвън навътре.