Полицейският фотограф бе работил щателно и бе направил десетки снимки на обстановката, които показваха целия дом на жертвата — в най-големи подробности — по времето на убийството. Те включваха снимки на съдържанието на килери, шкафове и чекмеджета и на фотографии в рамки по стените. Всичко това осигуряваше на следователите леснодостъпна картина на цялата обстановка на мястото на убийството. Също така им позволяваше да разберат по-добре жертвата, като видят как е подредила дома си. Даваше им представа за нещата, които са били важни за нея приживе.
Макар че апартаментът на Уилсън имаше само една спалня, мястото за складиране на дрехи и други принадлежности бе предостатъчно. Балард прехвърляше бавно снимките, като увеличаваше частите, които привличаха вниманието й. Дрехите в дрешника показваха, че или Уилсън е отделяла голяма част от доходите си за своя тоалет, или парите за гардероба й бяха част от подкрепата, получавана от родителите й или други познати. Нищо в данните не сочеше, че по онова време е имала приятел. Имаше профили в две нови за времето социални медии — Майспейс и Фейсбук — но Балард ги бе прегледала по-рано и те не показваха Уилсън като холивудска купонджийка. Тя, изглежда, се бе заловила сериозно с петгодишния си план и богатият набор от дрехи и обувки в апартамента й най-вероятно беше част от това. Няколко видеозаписа на прослушвания на компютъра й показваха, че често се е пробвала за малки, но изискани роли в киното и по телевизията. Във всички случаи се бе обличала в съответствие с ролята и сега Балард разглеждаше дрешника, в който Лора бе събрала тези костюми. В това имаше нещо депресиращо — че тази млада жена е имала план, че се е трудила усърдно над него, подготвяла се е, стояла е пред огледалото на вратата на дрешника, за да се увери, че изглежда точно както трябва за ролята, и цялата тази амбиция й е била отнета в една ужасна нощ на насилие. Балард се закле пред себе си, че никога няма да прибере това дело обратно на полицата. Че каквото и да стане, ще работи по случая — докато изобщо работи по случаи.
Емоцията на момента я завладя и я накара да се върне към делото, за да намери страницата с информацията за връзка. Като най-близки роднини бяха посочени родителите й, Филип и Хуанита Уилсън в Чикаго. Според кратките описания Филип бе член на гражданския комитет на четиринайсети район, а Хуанита бе учителка. Балард знаеше, че ще отвори стари рани, като им се обади, но също така знаеше, че родителите никога не превъзмогват смъртта на детето си на каквато и да е възраст. Балард искаше те да знаят, че делото вече не стои на полицата и по него се работи.
Тя позвъни на номера и той все още работеше след седемнайсет години. Обади се възрастна жена. Ако Лора Уилсън бе жива, щеше да е над четирийсет, което означаваше, че родителите й са поне на шейсет, а може би и по-възрастни.
— Госпожа Уилсън?
— Да, лосанджелиската полиция ли е?
Балард осъзна, че настолният й телефон вероятно носи общия идентификатор на Лосанджелиското полицейско управление.
— Да, госпожо, казвам се Рене Балард. Детектив съм в лосанджелиската полиция. Отговарям за отдел „Неприключени следствия“.
— Хванахте ли го? Човека, който е убил детето ми?
— Не, госпожо, не още. Обаждам ви се, за да ви съобщя, че сме подновили разследването и вървим по нови следи. Просто исках да знаете.
— Какви нови следи?
— Не мога да ви кажа в момента, госпожо Уилсън. Но ако стане нещо и арестуваме някого, веднага ще се обадя на вас и съпруга ви, за да ви известя. За момента исках само да…
— Съпругът ми е мъртъв. Хвана ковид и умря преди две години. Точно когато започваше цялата работа.
— Моите съболезнования.
— Сега той е с Лора. В края не можеше да диша. Умря като нея, без да може да диша.
Балард не бе сигурна как да сложи край на разговора. Мислеше, че ще даде на родителите на Лора надежда, но осъзна, че просто е напомнила за безкрайната семейна травма.
— Мога да ви кажа едно нещо, госпожо Уилсън, и нека то да си остане между нас засега. Свързахме случая на Лора с друг случай и се надяваме, че съвместното им разследване ще ни отведе до човека, който го е направил.
— Какъв друг случай? Имате предвид убийство?
— Да, случай, който е станал по-рано. ДНК-то съвпада.
— Искате да кажете, че преди да убие Лора, този мъж е убил някой друг? Друго момиче? Пуснахте ли предупреждение?
— Връзката бе направена само по ДНК и подробностите по престъпленията са достатъчно различни, за да не се направи връзка по времето на извършването им. Имате ли с какво да ми запишете името? Ще ви дам номера на джиесема си за директна връзка, ако имате въпроси или изникне нещо друго.