Смяната на темата бе тромава, но Балард се надяваше това да доведе до край на разговора. Хуанита Уилсън си записа името и телефонния й номер. Балард завърши разговора с покана към нея да се обажда по всяко време, ако има въпроси или се сети за нещо, което би могло да помогне на подновеното разследване.
След като най-после остави телефона, Колин Хатърас подаде глава над преградата и попита:
— Майката ли?
— Да — каза Балард.
Подразни се, че Хатърас е чула разговора.
— Бащата е мъртъв? — попита Хатърас.
— Да — каза Балард. — Така и не е дочакал справедливост за дъщеря си.
— Ковид?
— Да.
Балард вдигна очи към нея, чудейки се дали това е логично предположение или емпатично предчувствие. Реши да не пита.
— Как върви работата със свидетелските показания? — попита вместо това.
Хатърас бе получила за задача да прегледа показанията, дадени от професионалните и социални познати на Лора Уилсън, и да определи дали в някои от тях има противоречия или нужда от допълнителен разпит. Такива допълнителни разпити щяха да са крехък шанс, защото убийството бе станало твърде отдавна и на хората можеше да не са им останали много спомени за онзи период.
— Засега не е изскочило нищо — каза Хатърас. — Но имам още за преглеждане.
— Добре — каза Балард. — Обади ми се, като свършиш.
— Поръча ли да донесат веществените доказателства?
— Да. Казах го по време на брифинга. Трябва да пристигнат днес или утре. Защо?
— Може ли да видя списъка?
— Разбира се.
Балард го намери лесно в делото, подаде го над преградата на Хатърас и попита:
— Какво търсиш?
Хатърас не отговори, докато не прегледа списъка на веществените доказателства, прибрани на съхранение през 2005 година.
— Просто исках да видя какво има — каза накрая. — Запазили са нощницата и чаршафите й.
— Да — каза Балард. — За да бъдат представени в съда, ако някога се възбуди дело.
— Понякога мога да получавам сигнали от такива доказателства.
— Какво имаш предвид под „сигнали“?
— Не знам, нещо като усещания. Предчувствия. Послания.
— Колин, не мисля, че ще тръгнем по този път. Трябва да пазя следствията ни, така че да не могат да бъдат оспорени в съда. Нали разбираш? Мисля, че ако тръгнем по екстрасенска линия — и моля те, не го приемай лично — ще се натъкнем на проблеми с доверието.
— Знам. Разбирам. Беше просто хрумване — нещо, за което може да помислим, ако ударим на камък с разследването.
— Добре, ще го имам предвид. Но ти каза, че понякога получаваш сигнали от такива доказателства. Кога си го правила преди?
— Е, не съм го правила официално. Но понякога семействата ми се обаждат, защото са чули за моята дарба. Тъкмо така навлязох в областта на генеалогията. Заради семейства, които искат отговори.
Балард само кимна. Искаше й се Хатърас да бе споменала за това на интервюто за работа.
— Трябва да се връщам към задачите си, Колин — каза тя.
— Разбира се — каза Хатърас. — Аз също.
Хатърас се скри от погледа й зад преградата и Балард се опита да се отърси от растящото осъзнаване, че е направила грешен избор, като я бе взела в екипа. Продължи да разглежда снимките от местопрестъплението. В дрешника в спалнята на Лора Уилсън имаше вградено бюро до рафта за обувки. Фотографът бе отворил всяко от шестте чекмеджета и бе снимал съдържанието, без да го пипа. Първите четири чекмеджета от долу нагоре бяха натъпкани със сгънати дрехи, бельо и чорапи. Двете малки, намиращи се едно до друго чекмедженца на най-горния ред бяха пълни предимно с бижута, ленти за коса и други принадлежности. Едно от тях, изглежда, служеше и за прибиране на всякакви боклуци. Вътре имаше квитанции, кибрити, пощенски картички, дребни монети, слушалки, зарядни за телефон, хелоуински бонбони и други джунджурии.
Ала едно нещо в това чекмедже привлече вниманието на Балард. Беше голяма бяла кръгла значка, на която с оранжеви букви пишеше „ДЖЕЙК!“. В долния й край бяха прикрепени две къси червено-бяло-сини лентички.
Това накара Балард да спре и да се премести бързо на компютъра, за да отвори Гугъл и да въведе името Джейк Пърлман. Макар че съветникът не бе политик с международна известност, си бе заслужил страница в Уикипедия, където се описваше пътят му към властта в Лос Анджелис. На страницата бе документирано първото му участие в изборите за градския съвет през 2005 г. Той се бе кандидатирал за мястото на район Холивуд, опразнено, когато някакъв съветник си подал оставката след федерално обвинение за дарителски нарушения в кампанията му. Джейк Пърлман бе загубил вота, но бе продължил политическата си активност и повече от десетилетие по-късно бе спечелил същото това холивудско място в съвета.