Балард не бе знаела за ранната кандидатура на Пърлман за изборна служба, но позна значката, защото съветникът използваше простичкия й стил и в по-скорошните избори.
Тя се облегна в стола си и се замисли. През 2005 г. изборите се бяха състояли на 8 ноември, само три дни след убийството на Лора Уилсън. Някъде по време на тази кампания тя бе взела или получила значка, която се бе озовала в чекмеджето й за джунджурии. Какво ли означаваше това, ако изобщо означаваше нещо? Съвпадение ли беше, че у нея е попаднала значка на кандидат, чиято сестра е била убита единайсет години по-рано от същия човек, който щеше да убие и самата Уилсън?
Балард трябваше да допусне, че това не е съвпадение и че връзката има някакво значение за случая. Трябваше да я проследи и да се сдобие с повече информация.
А също така трябваше да говори с Хари Бош.
14.
Бош не играеше голф. Този спорт изискваше повече пари, отколкото можеше да си позволи като млад, а като възрастен винаги бе прекалено зает с работата си, за да отдели пет часа за една игра. Отгоре на всичко голфът пак струваше повече, отколкото може да задели, а и му беше трудно да нарече „спорт“ нещо, което включва пиене и пушене. Все пак знаеше достатъчно за него, за да е наясно, че вероятно озеленителите работят рано и свършват голяма част от работата си, преди да дойдат играчите със своите електрически колички, стикове и пури.
Стигна до кънтри клуб „Пясъчния каньон“ малко преди единайсет и бързо намери скритото дворче, където се държаха машините за поддръжка на игрището. Там работниците имаха дълга маса за почивка под разперените клони на стар пясъчен бор. Бош не бе облечен като за голф, затова те веднага разбраха, че не е дошъл при тях да търси изгубената си топка. Той позна лицето на Боутман сред многото, обърнати към него, и му помаха за здрасти.
— Джонатан, чудех се дали не можем да поприказваме за няколко минутки.
— Ъъъ, за какво да приказваме? — попита Боутман. — Кой си ти?
— Хари Бош. Говорих с майка ти вчера и мислех, че тя ще ти каже, че смятам да се отбия днес.
— Майка ми ли? Нищо не ми е казвала. В почивка съм, човече. Не можеш просто така да идваш тук отзад.
Бош се завъртя, сякаш оглеждаше дворчето. Направи го, за да се разтвори сакото му и да се види закачената на колана му значка. Тя бе истинска, но в долния край на щита, където много години бе пишело „детектив“, сега пишеше „в оставка“. Той смяташе, че е достатъчно далеч от масата, за да не може Боутман или някой от другите да го разчете.
— Добре — каза Бош. — Мислех, че така просто ще спестим време. Но мога да се върна в офиса на клуба и да уредя нещата.
Понечи да тръгне обратно към отворената порта в оградата, през която бе влязъл. Както и очакваше, Боутман го спря. Не гореше от желание да забърква управата в тази работа, каквато и да е тя.
— Добре де, чакай, чакай — каза той.
Бош се обърна пак и видя, че Боутман се надига от пейката. Заобиколи масата и дойде при него. Хари забеляза, че кожата му е чиста, а лицето му — по-пълно, отколкото на арестантските снимки. Изглежда, се бе излекувал от зависимостта си. Според докладите за арест, прегледани от Бош, Боутман бе на трийсет и пет години. Независимо дали бе спрял наркотиците или не, годините му на пристрастяване се бяха отразили на външния вид и поведението му. Изглеждаше поне на четирийсет, с оредяваща кафява коса и прегърбени рамене. И макар че ръцете му бяха загорели от работата на слънце, лицето му бе жълтеникаво. Най-издайническо от всичко бе, че очите му още изглеждаха мъртвешки.
— За какво става дума? — попита той. — Няма нужда да забъркваме управата.
— Има ли тук място, където можем да поговорим насаме? — попита Бош.
— Не съвсем. Но да излезем навън. Това е гадно, човече. Искам да кажа, аз работя тук и не ми трябва шибаната полиция да се навърта наоколо.
Боутман поведе Бош покрай оградата на машинния двор и стигнаха до един развяван от вятъра навес, който пазеше новите чимове да не бъдат обгорени от слънцето. Бяха еднометрови купчини квадратни чимове на дървени палети, готови да бъдат преместени на всяко място от игрището, което има нужда от възстановяване.
Боутман се завъртя рязко към Бош и попита:
— Добре де, какво има? Аз съм напълно чист. Така съм от две години, четири месеца и шест дена.