— Нямаш грижа.
16.
След като оставиха кашоните с веществените доказателства в работната зона, Балард и Бош се качиха в стаята за отдих на втория етаж. На чаша черно кафе Балард осведоми Бош за развитието по случая Уилсън. Показа му снимката на чекмеджето за джунджурии в дрешника на жертвата и го попита за мнението му. Бош успя да вникне под нейната сдържаност, докато му казваше за това. Разбра, че под неутралното поднасяне на информацията се крие нещо вълнуващо за нея в тази насока на разследването.
— Ами, аз не вярвам в съвпадения, докато не се уверя, че няма друго обяснение — каза той. — Трябва да проверим. Ти…
— Помолих началника на екипа на Пърлман да проучи въпроса — каза Балард. — Той не успя да намери никакви архиви от неуспешното му кандидатиране за съветник. Самият Пърлман казал, че не помни Лора, а никой от сегашния му екип не е с него от толкова отдавна. Хейстингс обеща да ми каже кой е бил ръководителят на кампанията на Пърлман през 2005-а и ще проследя тази диря. Останах с впечатлението, че онова е било по-скоро импровизирана операция, начин за Пърлман да популяризира името си, но той от самото начало е знаел, че няма голям шанс да спечели.
— Ами Уилсън? Имало ли е нещо друго в апартамента й, което да показва, че се интересува или участва в политиката?
— В апартамента не. Но в делото пише, че баща й бил член на гражданския комитет в Чикаго. Така че политиката й е в кръвта. Може да е развила интерес към нея, след като е дошла тук. Апартаментът й се е намирал в района, в който е бил кандидат Пърлман.
Бош не отговори. Сръбна от кафето си и се замисли как да продължи с тази следа и струва ли си да губи време за нея, при положение че други няма. Но също като Балард той намираше нещо интригуващо в значката от кампанията. Единайсет години след убийството на сестрата на Пърлман значка от неговата кампания да се озове в дома на жена, убита от същия човек.
Бе напълно възможно да е съвпадение. Балард казваше, че навремето били раздадени стотици такива значки. Но не приличаше на съвпадение и Бош отлично разбираше инстинкта на Балард.
— Когато говориш с ръководителя на кампанията, може би той ще си спомни колко такива значки са били направени — каза Бош. — А след като бащата на Уилсън се е занимавал с политика, може би ще е добре да го питаш дали дъщеря му е споменавала, че се е захванала с такова нещо тук.
— Баща й е мъртъв — каза Балард. — Ковид. Говорих с майка й, но това беше преди да изскочи значката. Ще й се обадя пак и ще я питам за политиката. Ще я питам също кой е разчистил апартамента на Лора след смъртта й. Доста е невероятно, но може би някой пази всичките й вещи.
Бош кимна. Не се беше сетил за това. Родителите, загубили децата си, често пазят всичко, което им напомня за тях.
— Добра идея — каза той. — Нещо ново за кръвта и ДНК-то?
— Засега не — каза Балард. — Но на връщане от обяд получих имейл от Дарси Трой от лабораторията. Проверила е в хладилната камера на отделението по серология и пробите от случая Уилсън — от тоалетната — още са там и в тях е останал достатъчно материал за допълнителен анализ. Тя се надява да ми се обади утре с повече информация какво точно му има на нашия извършител.
— Добре — каза Бош.
— Това не е нещо, с което са се занимавали навремето.
— Вероятно просто са се радвали, че са извлекли ДНК.
— Е, техният пропуск може да проработи в наша полза. Технологията от 2005-а насам е напреднала и може би ще успеем да открием неща, които те не биха могли.
— Кажи ми какво е излязло.
— Нямаш грижа… Уф, сега пък аз го казах!
Бош се усмихна, а Балард стана и хвърли празната си чашка в кошчето. Слязоха по стълбите и се върнаха в офиса. Когато приближиха работната зона, Бош видя, че кашонът с веществените доказателства, който Балард бе оставила на бюрото си, е отворен, а над него стои Колин Хатърас и държи нещо, което приличаше на розова нощница. Наоколо нямаше никой друг.
— Колин, какво правиш? — възкликна Балард.
— Просто трябваше да я видя — каза Хатърас. — Да я пипна.
— Първо, не би трябвало да го правиш след онова, за което говорихме. И второ, което е по-важно, трябваше да сложиш ръкавици.
— С ръкавици не става.
— Моля?
— Трябва да мога да я почувствам.
— Остави я в кашона. Веднага.
Хатърас се подчини.
— Връщай се на работното си място — нареди Балард.
Хатърас отстъпи нацупено от бюрото на Балард, врътна се и се върна при своето.
Балард хвърли поглед към Бош. Изглеждаше по-смутена, отколкото я бе виждал някога. Той отиде на работното си място, провери червеното тиксо на кашоните от случая на семейство Галахър и видя, че не са пипани. Седна, но забеляза, че Балард още е прекалено развълнувана, за да направи същото.