— Колин, искам да си вървиш вкъщи — каза тя.
— Какво? — попита Хатърас. — Намирам се точно насред търсенето на роднини по този случай.
— Не ме интересува. Не искам да те виждам повече днес. Трябва да си вървиш, а аз трябва да помисля върху това.
— Върху кое?
— Тази сутрин ти казах, че не искам да следваш този път, но ти въпреки всичко го направи. Ние сме екип, само че аз го ръководя, а ти открито пренебрегна моя заповед.
— Не мислех, че е заповед.
— Заповед беше. Така че си върви. Веднага.
Балард седна и се скри от очите на Бош. Той не можеше да види Хатърас, но я чу как отвори, а после затръшна силно някакво чекмедже, след което с грубо дръпване затвори ципа на — както предположи той — чантичката си. После се изправи — видя я над преградата — и тръгна към изхода. Балард не обели нито дума.
На половината разстояние до изхода Хатърас изведнъж се врътна и се върна при Балард.
— В случай че те интересува, той е близо — каза тя. — Убиецът й е много близо.
— Да, ти каза същото и за Макшейн — отвърна Балард. — Ще го имам предвид.
— Не съм казвала, че Макшейн е близо. Колко типично!
— Просто си върви вкъщи, Колин. Ще говорим утре.
Хатърас се врътна пак и пак тръгна към изхода. Когато излезе, Балард се изправи в стола си, така че да може да погледне над преградата към Бош.
— Какво да правя с нея?
Бош поклати глава.
— Не знам. Нямам представа доколко ценна е нейната работа по наследствеността.
— Много — каза Балард.
— Не можеш ли да намериш някой друг? Например Лилия?
— Колин познава тази работа като петте си пръста. Но тези екстрасенски дивотии са проблем. Отворила ли е твоите кашони?
— Не, запечатани са.
— Това върви на зле. Цялата тази работа с командването си е жива мъка. Аз искам просто да разследвам случаи.
— Разбирам те.
Тя се отпусна и се скри от погледа му, но след малко се надигна пак.
— Трябва да се махна оттук, Хари. Отивам на север към Долината и имам нужда от партньор.
Бош стана, готов за тръгване.
17.
Качиха се на колата на Балард и стигнаха чак до 405-а Север, преди Бош да попита къде отиват.
— Направих списък на задачите по случая, докато обядвах, и има един разпит, който искам да отметна — каза Балард. — Нищо кой знае какво, просто надлежна проверка, а сега моментът не е по-лош от всеки друг. Трябваше да се махна оттам.
— Ясно — каза Бош. — Кого ще разпитваме?
— Адам Бийчър. Той и Лора Уилсън са били в една театрална трупа в Бърбанк. Навремето детективите се съсредоточили върху директора на театъра Хармън Харис, защото чули, че той и Уилсън имали връзка година преди смъртта й. Помислили, че може да са останали лоши чувства помежду им. Харис отричал за връзката и те се отказали, когато им представил Бийчър като алиби.
Тя знаеше, че Бош ще разбере, че говори за първите разследващи детективи по случая.
— Значи Бийчър е потвърдил, че е бил с него в нощта на престъплението — каза Хари.
— Точно така — отвърна Балард. — И щях да оставя нещата дотук, но гугълнах имената им по време на обяда и се оказва, че преди няколко години Хармън Харис бил изхвърлен от бизнеса заради обвинения в сексуален тормоз и посегателство. Включен е в поредица статии на „Ел Ей Таймс“ за развлекателния бизнес. Оплаквания срещу Харис са идвали и от мъже, и от жени. Предполагам, че е бил истински холивудски играч, а това зачерква възможността „невинен съм, защото съм гей“.
— Да.
— Статията в „Таймс“ съобщава също, че според анонимни източници Харис изнудвал скрити гей актьори, минали през школата и театъра му. Заплашвал да провали кариерите им, като разпространи, че са гейове.
— Значи мислиш, че Бийчър може да е бил изнуден да потвърди алибито. Харис още ли управлява театъра?
— Не, мъртъв е. Автомобилна катастрофа миналата година — месец след като бил разкрит. Забил се в една бетонна подпора на сто и първа.
— Самоубийство?
— Най-вероятно. Така или иначе, както казах, надявам се просто да отметна това от списъка. Не искам случаят да отиде в „разкрити-други“. Не искам да кажа на Джейк Пърлман, че сме намерили убиеца, но той е извън обсега на земните закони.
— Разбирам. Ами детективите по случая Уилсън? Говори ли вече с тях? Видях в хронологията на Пърлман, че тези по нейния случай вече са починали.