— Добре, господин Бийчър, благодаря ви за съдействието — каза тя. — Ще ви оставя визитката си и се надявам да ми се обадите, ако се сетите за някоя допълнителна информация, която можете да споделите с мен.
— Добре — отвърна Бийчър. — Но не мисля, че ще ви се обадя.
И тримата станаха и тръгнаха към вратата. Бийчър я отвори, после отстъпи да пропусне Балард и Бош. Докато Бош минаваше покрай него, Бийчър подхвърли:
— Вие не говорите много, нали?
— Обикновено не ми се налага — каза Бош.
18.
Бош слушаше концертния албум на Кинг Къртис, записан на Филмор Уест само няколко месеца преди убийството му през 1971 г. Увеличи с две деления силата на звука за „A Whiter Shade of Pale“ и се замисли за всичката музика, останала незаписана от саксофониста поради преждевременната му кончина в схватка пред нюйоркския му апартамент. Паркър, Колтрейн, Браун, Бейкър — списъкът на хората, напуснали сцената по средата на песента си, бе дълъг. Това насочи мислите му към семейство Галахър и всичко, загубено заедно с тях. Децата дори не бяха имали шанс да оставят песен след себе си.
Пред къщата кратко избибипка клаксон и Бош вдигна иглата от плочата и изключи уредбата. Грабна ключовете си и излезе. Балард го чакаше в колата си край бордюра, вратата на пътническата седалка вече бе отворена. Това подсказа на Бош, че нещо тази сутрин я е разбързало. Той се качи и се препаса с колана.
— Добро утро.
— Добро утро — отвърна тя. — „Прокъл Харъм“ ли слушаше?
Каза го с изненада, докато се отделяше от бордюра и се насочваше към „Кауенга“.
— Близо си — рече Бош. — Беше кавър от Кинг Къртис.
— Баща ми обичаше тази песен — каза Балард. — След сърфиране сядаше на брега и я свиреше на своята флейта-играчка.
— Аз я чух за първи път на хармоника. От едно момче във Виетнам. Звучеше ми като погребална песен. А онова момче така и не се върна у дома.
Това сложи край на разговора и Бош усети, че е помрачил настроението. Балард го спаси, като му подаде лист, който той знаеше, че е от бележника й.
— Какво е това?
— Списъкът ми за случая. Прегледай го и избери нещо, с което да започнем. Избери повече от едно.
Бош изучи списъка. В него имаше няколко точки, но някои вече бяха зачеркнати като изпълнени.
— „Снимка за НХ“? — попита той.
— Трябваше да пратя на Нелсън Хейстингс снимка на Лора Уилсън — каза Балард. — Но той вече разпита за нея в офиса, преди да стигна до това.
— На твое място все пак бих я пратил. Понякога лицето се запомня по-лесно от името.
— Да, но никой от сегашните им служители не е бил с тях по време на онези първи избори. Трябва да напомня на Хейстингс да ми прати името на ръководителя на кампанията им. Тогава ще видя дали иска снимката.
— „Хуанита“ — това майката на жертвата ли е?
— Да, в Чикаго. Трябва да разберем какво е станало с вещите на Лора и да видим дали можем да намерим онази значка от кампанията.
— Добре, какво ще кажеш аз да говоря с нея, а също така да се свържа с Дейл Дюбоз?
— Супер.
— Какво друго?
— Като стигнем в офиса, искам да се обадя на Дарси Трой. Тя ми прати есемес, докато идвах насам. Имала да сподели някаква предварителна информация за здравето на нашия заподозрян. Не исках да й се обаждам, докато карам, освен това исках и ти да чуеш.
— Затова ли бързаш толкова?
— Не съм го казала, но да, искам да разбера какво има тя и ти да присъстваш. Можем да отидем в стаята за разпити и да й се обадим. А след това можеш да се заемеш с Хуанита. Става ли?
— Става.
Бяха стигнали до 101-ва и се движеха на юг, шпиловете на централната градска част се издигаха в мъглата пред тях. Щяха да минат по три магистрали, за да стигнат до Уестчестър и центъра „Амансън“.
— Е — каза Бош. — Имаше цяла нощ, за да ти отлежи в главата. Какво мислиш за Бийчър?
— Ами, никак не ми харесва, че не можем да потвърдим историята му — отвърна Балард. — Но той не искаше да разкрие господин Хикс, а ние нямаше как да го заставим.
— Какво ти казва усетът?
— Усетът ми казва, че историята е вярна. И трябва да ти кажа, че снощи порових в интернет в опит да проверя връзките и пресечните точки между Хармън Харис и хора от бизнеса от онова ниво, за което говореше Бийчър.
— Да не се каниш да ми кажеш, че Брад Пит е гей?
— Не, каня се да ти кажа, че изгубих два часа, които можех да използвам за сън. Не намерих нищо и никого, за когото бих могла дори да предположа, че е господин Хикс. А какво ти казва твоят усет?