— Как е тя?
— Доколкото знам, добре. Работи много.
— Чух, че я назначили в Холивудския участък след завършване на академията. Късметлийка.
— Да, там е, вечерна смяна. Та как става тази работа с генеалогията?
На Балард й беше ясно, че Бош се чувства неловко от личните въпроси и търси начин да смени темата.
— Няма за какво да се тревожиш — каза тя. — Всичко е точно и юридически валидно, само че е наука и струва скъпо. Това е единственото нещо, което трябва да избирам кога да го ползваме. Имаме субсидия от фондация „Амансън“, която ни дари цялото това място, но пълен генетичен анализ струва около осемнайсет бона, ако излезем извън управлението. Така че трябва да избираме разумно. Възложила съм тази работа на Том и Лилия, както и на още един следовател, с когото вероятно ще се запознаеш утре. Имаме картбланш за обикновени ДНК анализи, защото всичко това вече е вътрешна работа. При тях просто трябва да се наредим на опашката и да чакаме. Освен това имам възможност един път месечно да прередя опашката. Това ми го даде шефът. Даде ми също така лаборантка, специално назначена да се занимава със случаите на нашия отдел.
— Много мило от негова страна.
— Да, но хайде да се върнем към ориентировката ти. Това, което изисквам от нашите запасняци и доброволци, е да ми отделят поне един ден седмично. Мнозинството работят повече от това, но съм ги подредила така, че да имаме поне по един човек тук от понеделник до четвъртък. Аз съм тук през цялото време, Том и Лилия идват в понеделник. Пол Масър и Колин Хатърас във вторник, Лу Ролс в сряда, а сега и ти… бих казала в четвъртък, но знам, че ще прекарваш тук много по-дълго от това. Както и повечето от другите.
— Лу Ролс1?… Сериозно?
— Не. Впрочем той дори не е черен. Казва се Тед Ролс, но след като е прекарал десет години като ченге, няма как да не получи този очевиден прякор. Така че някои хора още му викат Лу и на него май му харесва.
Бош кимна.
— Трябва обаче да знаеш — каза Балард, като се приведе напред и понижи глас, така че едва да се чува над преградата, — че Ролс не го избрах аз.
Бош плъзна стола си по-близо до бюрото, за да чува по-добре и за да увеличи поверителността на разговора.
— Какво имаш предвид?
— Имаме повече кандидати, отколкото места — каза Балард. — Шефът ми позволи да избера когото си искам и аз направих точно това, но Лу Ролс е избор на Пърлман.
— Съветникът.
— Той гледа много собственически на тази работа, както и ръководителят на екипа му. Става въпрос за сестра му, но също така и за политика. Пърлман се цели по-високо от градския съвет и успехът на този отдел може да му помогне. Затова вкара Ролс и аз трябваше да го взема.
— Никога не съм го чувал, а мисля, че щях, с такова име. Не е от лосанджелиската полиция, нали?
— Не, работил е в Санта Моника, но това е било преди петнайсет години, така че приносът му към екипа не е кой знае какъв. Трябва да го държиш за ръчичка, но работата е там, че той е пряката ни връзка с Пърлман и Хейстингс.
— Хейстингс?
— Нелсън Хейстингс, ръководителят на екипа на Пърлман. Те тримата са първи дружки или нещо такова. Ролс напуснал полицията в Санта Моника след десет години работа там, за да се захване с бизнес. Така че за него това е само странична занимавка.
— Какъв му е бизнесът? Да не е частен детектив?
— Не, сериозен бизнес е. Притежава цял куп офиси за пощенски услуги. Като UPS, ФедЕкс, магазини за опаковъчни материали. Изглежда, ги е нацвъкал из целия град и се справя доста добре. Кара тежкарска кола и има къща в Санта Моника на колежанските улици. И предполагам, че е един от главните спонсори на кампанията на Пърлман.
Бош кимна. Схващаше картинката. Аз на тебе, ти на мене. Балард се отдръпна и седна, щом осъзна, че Лафонт и Агзафи са забелязали шушукането им. Все още виждаше очите на Бош над преградата. Продължи с нормален тон.
— Утре ще се запознаеш с Пол и Колин — каза тя. — Тежат си на мястото. Масър е пенсиониран заместник областен прокурор, работил е по тежки престъпления, така че ни е от голяма полза за заповедите за обиск и юридическите въпроси и стратегии. Добре е, че го имаме сред нас, вместо да звъним в прокуратурата всеки път, когато имаме някакъв въпрос.
— Струва ми се, че го помня — каза Бош. — Ами Хатърас?
— Няма никакъв полицейски опит. Тя е нашият вътрешен генеалог и онова, което наричат „градски детектив“.
— Аматьорка? Сериозно?
— Сериозно. Много е добра в интернет издирванията, а генетичната работа се върши именно там. КГГ — знаеш какво е това, нали?