— Значи няма никакъв начин да го използваме за установяване на самоличността му?
— Това е трудната част, защото не знаем кога е потърсил медицинска помощ и дали изобщо е потърсил. Може би така и не е разбрал, разболял се е и е умрял.
Балард кимна.
— Ами ти? — попита Бош.
— Аз мисля, че трябва да има начин да го използваме в издирването — каза Балард. — На другите може да им хрумне нещо, когато им съобщим.
— Може би Колин ще ти каже дали е жив или мъртъв.
— Хари, стига. Не е смешно. Не знам какво да правя с нея. Мисля, че ще помоля Лилия да се заеме с наследствената част по този случай.
— Но ти каза, че Хатърас е най-добрата в екипа ти.
— Така е, но не мога да допусна да пренебрегва преки заповеди. Екстрасенските глупости мога да ги изтърпя. Но когато й кажа да не пипа веществените доказателства, а тя направи точно това, тогава трябва да взема мерки.
— Да, трябва.
Балард стана, готова за тръгване.
— Добре — каза Бош. — Ще се обадя на Хуанита Уилсън. Имаш ли й координатите?
— Имам номера й — каза Балард. — Ще ти го пратя с есемес.
Излязоха от стаята за разпити и се върнаха в работната зона. Хатърас, Масър, Агзафи и Лафонт бяха по местата си. Бош предположи, че работят повече от уречените дни, защото знаят колко важен е този случай за просъществуването на отдела. Седна на работното си място и се обади в Чикаго веднага щом Балард му прати номера на Хуанита Уилсън. Отсреща вдигнаха веднага.
— Госпожа Уилсън?
— Да.
— Казвам се Хари Бош. Работя в отдел „Неприключени следствия“ на Лосанджелиското полицейско управление. Вчера сте разговаряли с моята колежка Рене Балард.
— Да. Арестувахте ли някого?
— Не още, госпожо Уилсън, но работим много усърдно по случая. Чудех се дали мога да ви задам още няколко въпроса.
— Да, разбира се. Толкова съм благодарна, че все още се води разследване. Мислех, че сте се отказали.
— Не, госпожо, не се отказваме. Знам, че сигурно ви е много трудно да мислите за онези ужасни времена, но помните ли след смъртта на дъщеря ви какво е станало с всичките й вещи, които бяха тук, в Лос Анджелис?
Настъпи дълга тишина, преди Хуанита Уилсън да отговори.
— Чакайте да помисля — каза тя. — Ние със съпруга ми отидохме до Лос Анджелис, за да я приберем у дома. И докато бяхме там, ни позволиха да влезем в апартамента й, след като полицията бе свършила своята работа. Събрахме всичките й вещи в кашони и ги пратихме тук. А част от мебелите изнесохме пред сградата, като на малка гаражна разпродажба, и ги продадохме.
Бош се опита да овладее нетърпението си. Но първият отговор на Хуанита му даваше надежди.
— Колко кашона пратихте в Чикаго? Помните ли?
— О, бяха доста. Затова ги пратихме. Не можехме да вземем толкова много багаж в самолета.
— И какво стана с кашоните, след като пристигнаха в Чикаго?
— Знаете ли, дълго време нямах сили да ги отворя и да прегледам вещите й. Затова стояха в дрешника в спалнята й. После започнах от време на време да хвърлям по някой поглед, нали разбирате, просто за да я почувствам.
— Кашоните още ли са у вас?
— Разбира се, не бих могла да ги изхвърля. Тези неща бяха на дъщеря ми.
— Разбирам ви. Госпожо Уилсън, полицейският фотограф е направил, както ги наричаме, „снимки на обстановката“ в апартамента на дъщеря ви. Това са снимки, които не са на самото местопрестъпление, а на останалата част от апартамента. Като например какво е имало в хладилника на Лора и в чекмеджетата на бюрото й, такива работи. И имаме една снимка, на която се вижда значка от политическа кампания на един човек, който е кандидатствал за тукашния градски съвет по онова време. Смятаме, че това може да е важно за случая.
— Как така да е важно?
— Ами, не мога да ви кажа нищо повече в момента, но се чудя дали бихте се съгласили да прегледате кашоните, които имате, и да видите дали можете да я намерите. Вероятността сигурно не е голяма, но ако успеете, това би ни помогнало. Ако ми дадете имейл адрес, мога да ви пратя снимката, която е била направена навремето. Мислите ли, че ще можете да свършите това?
— Да, мога.
— Кога?
— Веднага щом затворя телефона. Щом мислите, че това ще помогне на разследването, ще го направя веднага.
Тя даде на Бош имейл адреса си и той го записа.
— Дайте ми десет минути и после проверете имейла си — каза Бош. — Ще ви пратя снимката и ще оградя с кръгче значката, за да знаете точно какво търсите.