— Всичко е наред — каза Мади. — Цяла седмица работя като примамка на „Мелроуз“. Имат проблем с кражбите на чантички от преминаващи превозни средства. Но засега без резултат.
Бош си представи дъщеря си, вървяща по тротоара на модната търговска зона с чантичка, висяща леко на рамото й от страната на бордюра, докато чака крадците да се приближат, да я грабнат и да отфучат.
— Яко. Само ти ли си, или има и други примамки?
— Само аз и два екипа за следене.
Бош се зарадва да чуе, че тя е единствената примамка. Не искаше следящите екипи да се съсредоточават върху някой друг.
Самолетът потегли рязко и започна да се отдалечава от изхода на летището.
— Май трябва да затварям, тръгнахме.
— Добре, татко. Пази се и ми се обади, като се върнеш.
— Ти също се пази. Прати ми есемес, като хванете лошковците, става ли?
— Добре.
Затвориха.
Бош бързо набра още един номер — онзи, който му бе дала Балард, на пенсионирания детектив Дейл Дюбоз в Кьор д'Ален, Айдахо. Знаеше, че вероятно няма да му вдигнат, затова не се тревожеше, че ще започне разговор, докато самолетът излита. Повечето заминаващи самолети на Международното летище Лос Анджелис рулираха цели петнайсет минути, преди да получат разрешение да излетят.
Както и очакваше, отсреща се включи гласовата поща. Бош закри с ръка устата си и телефона, за да не го чуят, докато оставя съобщението.
— Дейл Дюбоз, обажда се Хари Бош от отдел „Неприключени следствия“ на Лосанджелиското полицейско управление. Трябва да ми се обадите за случая Лора Уилсън, иначе ще цъфна на прага ви. Давам ви един ден и после идвам. И ще съм много ядосан, ако се наложи да летя чак дотам за разговор, който може да се проведе по телефона.
Повтори номера си два пъти, после затвори. Надяваше се, че тонът му в съобщението ще убеди Дюбоз, че не може да пренебрегне обаждането.
После изключи телефона и го прибра в джоба си.
След петнайсет минути самолетът беше във въздуха и Бош гледаше през прозореца студените тъмни води на Тихия океан, докато машината се наклони и започна да извива на изток.
21.
След като й се обадиха от рецепцията, Балард отиде до входа на архива за убийства, за да посрещне съветник Джейк Пърлман и свитата му. Те вървяха по главния коридор в редица от четирима — двама мъже и две жени — плюс служебен видеооператор и двама репортери. Балард още не бе виждала Пърлман на живо, повечето им контакти бяха по телефона, по Zoom или чрез Нелсън Хейстингс.
— Детектив Балард? — попита Пърлман, когато се приближи.
Той протегна ръка и се здрависаха. Пърлман бе гладко избръснат, с къдрава тъмна коса. Хватката му бе здрава. Беше по-висок и по-елегантен, отколкото тя очакваше. От видеоразговорите по Zoom бе останала с впечатлението, че е нисък и набит. Вероятно защото използваше неподвижна видеокамера, която го улавяше в изглед от горе надолу. Пърлман носеше обичайното си за кампаниите облекло — сини джинси, черни гуменки и бяла риза с ръкави, небрежно навити до лактите.
— Добре дошли в центъра „Амансън“ и архива за убийства — каза Балард. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Е, трябваше да го видя — отвърна Пърлман. — Както и най-после да ви срещна на живо.
Съветникът представи спътниците си. Балард вече познаваше Хейстингс. Той бе малко по-нисък от Пърлман, с късо подстригана кафява коса. Имаше прецизното държане на военен. Жените бяха Рита Форд и Сюзан Агилар, политически консултанти на съветника. И двете бяха над трийсет и привлекателни, облечени в консервативни професионални костюми. Балард се зачуди за какво са му две политически консултантки, но не попита. Вместо това каза:
— Е, ако благоволите да дойдете отзад, ще ви покажа с какво се занимаваме.
— Разбира се — отвърна Пърлман. — И искам да чуя най-новото по случая на Сара. Нямате представа какво означава за мен само да зная, че има напредък.
— С голяма радост ще седна с вас да си поговорим, след като свърши обиколката.
— Тогава моля, водете.
Влязоха в архива и Балард бавно поведе групата покрай рафтовете с дела за убийства, като им разказваше мрачната статистика и факти, които те вече знаеха, защото именно техният натиск върху полицейското управление бе довел до възраждането на отдел „Неприключени следствия“.
Накрая стигнаха до работната зона и Балард представи всеки от следователите от екипа и обясни каква е специалността му. Също така посочи празното място на Бош и отбеляза, че най-опитният им следовател е навън по работа, без да спомене, че тази работа е чак в Чикаго.