Докато се занимаваше с представянията, забеляза, че Хейстингс мина зад стола, на който седеше Тед Ролс, и сложи за момент ръце на раменете му. Това, заедно с факта, че Ролс удобно бе пристигнал само минути преди Пърлман, потвърждаваше каквото Балард вече знаеше: Ролс бе доста близък с Хейстингс, а чрез него и с Пърлман. Вероятно Хейстингс бе предупредил Ролс, също както и нея. И сигурно се бе обадил първо на него.
Съветникът зададе няколко въпроса на следователите, най-вече заради видеокамерата, а после Хейстингс каза, че е време да продължат нататък.
— Разписанието на съветника е много натоварено — каза той. — А знам, че той искаше да прекара няколко минути насаме с детектив Балард, за да научи най-новата информация.
Балард издърпа стола на Бош в своето отделение и покани Пърлман да седне. Хейстингс стоеше на няколко крачки зад тях, все така бдителен, а Форд и Агилар почнаха да обсъждат с Хатърас нейната роля в екипа като специалист по генетична генеалогия.
Макар че Балард се притесняваше Колин да не се раздрънка за емпатичните си усещания, я изключи от съзнанието си, за да се съсредоточи върху разговора с Пърлман.
— Преди да ви кажа докъде сме стигнали с разследването, искам да започна с няколко въпроса — каза тя. — Доколкото разбрах, не помните млада жена на име Лора Уилсън да е участвала в кампанията ви през 2005-а, нали така?
— Да, точно това казах на Нелсън — потвърди Пърлман. — Не помня името и не помня да е имало афроамериканка сред доброволците по онова време. Сега имам голяма подкрепа сред чернокожото население, но онази първа кампания беше, ами, не много добре обмислена и проведена.
Балард отвори делото за убийството на Лора Уилсън, където бе сложила една от портретните снимки на актрисата с резюмето й, отпечатано на гърба. Подаде снимката на Пърлман и каза:
— Това е Лора Уилсън.
Пърлман взе снимката и докато я разглеждаше, Балард се взря в него в търсене на реакция. Не забеляза разпознаване в очите му. После той поклати бавно глава.
— Толкова е тъжно — каза. — Била е красива, но не, не я помня.
— Кой ръководеше кампанията ви тогава? — попита Балард.
Хейстингс пристъпи по-близо, наведе се и каза тихо:
— Очаквах от вас отчет. А не въпроси и отговори. Съветникът трябва да се върне в кметството до час.
— Извинете ме — каза Балард. — Това беше последният ми въпрос. После мога да ви осведомя за напредъка.
— Хайде просто да минаваме към отчета — настоя Хейстингс.
— Няма нищо, Нелсън — намеси се Пърлман. — Не бих казал, че онова беше кой знае каква кампания, но доколкото я имаше, бе ръководена от нашия приятел Санди Крамър.
— Крамър вече не работи ли за вас? — попита Балард.
— Не, напусна политиката много отдавна — каза Пърлман. — Последно чух, че продавал смокинги в Сенчъри Сити.
— Имате ли още някакъв негов номер? — попита Балард.
— Сигурен съм, че можем да изровим някой за вас — каза Пърлман. — Ще накарам Нелсън да погледне в старата картотека. А сега, колко близо сте до разкриването на този случай и доставяне на някакво правосъдие за сестра ми и семейството ми?
Балард не му каза всичко за напредъка им, но му даде достатъчно детайли, за да разбере, че случаят е набрал скорост, което е най-важното.
— Работим в няколко направления и се надявам, че скоро ще имаме заподозрян — завърши тя.
Още щом го каза, осъзна, че току-що е дала политическо обещание и ако не успее да го изпълни, вероятно ще има последствия.
— Радвам се да го чуя — отвърна Пърлман. — Чакам с нетърпение това телефонно обаждане. Чакам го от много години.
Хейстингс се приближи отново и сложи ръка на рамото на Пърлман — безмълвно напомняне, че гонят график. Съветникът го пренебрегна и зададе друг въпрос:
— Кажете ми за значката от кампанията. Това обикновено съвпадение ли е? Защото е малко странно, нали разбирате?
— Ами, засега не можем да го изключим — каза Балард. — Намерихме самата значка и ще видим какво ще ни разкрие тя. Точно с това се занимава в момента отсъстващият ми детектив.
— Фантастично — възкликна Пърлман. — Съобщете ми какво е станало. Междувременно, имате ли всичко необходимо? Какво мога да направя за вас?
— Благодаря ви, господин съветник — каза Балард. — Единственото, което открих, че ни липсва, откакто започнахме работа, е сигурно хранилище. Носим тук веществени доказателства от стари случаи и няма къде да ги държим. Използваме за някои от тях втората стая за разпити, а и разбира се, това е полицейско учреждение, така че вещите би трябвало да са в доста голяма безопасност, но повечето отдели си имат място, където да пазят нещата под ключ, за по-сигурно.