— Ъъъ…
— Криминална генетична генеалогия. Качваш ДНК-то на заподозрения в системата GEDmatch, която има достъп до множество бази данни, а после си седиш и чакаш да намери съвпадение. Не може да не си чувал за това. Беше голям хит в разследването на неразкрити случаи, докато не се намеси полицията за защита на личните данни, така че сега възможностите й са ограничени, но все пак си струва да се използва.
— Така хванаха Убиеца от Златния щат, нали?
— Да. Вкарваш ДНК-то и ако имаш късмет, получаваш връзки с роднини. Четвърти братовчед тук, неизвестен брат там. После всичко опира до социално инженерство. Установяваш контакти онлайн и съставяш родословно дърво с надеждата, че един от клоните ще те отведе до твоя човек.
— И ти си взела едно цивилно лице да върши това?
— Тя е експерт, Хари. Просто й дай шанс. Аз я харесвам и мисля, че ще ни е полезна.
Балард видя скептицизма в очите на Бош, преди той да отклони поглед.
— Какво?
— Всичко това като подкаст ли ще свърши? Или ще работим върху случаи?
Балард поклати глава. Знаеше, че той ще реагира по такъв начин.
— Ще видиш, Хари — каза тя. — Не си длъжен да работиш с нея, но се обзалагам, че рано или късно ще поискаш. Сигурна съм. Е?
— Добре — съгласи се Бош. — Не се опитвам да създавам неприятности. Просто се радвам, че съм тук. Ти си шефът, а аз никога не споря с шефове.
— Да бе, да. Веднага ти повярвах.
Бош се огледа и каза:
— Значи аз съм последният в екипа?
— Но първият, когото исках — отвърна Балард. — Просто трябваше да подготвя всичко, преди да дойда при теб.
— А също така да се увериш, че ще ме допуснат.
— Е, и това също.
Бош кимна, после попита високо:
— Къде тук човек може да си вземе кафе?
— Има кухня с кафе и хладилник — отвърна Балард.
— Излизаш през…
— Ще го заведа — обади се Лафонт. — И аз имам нужда от една доза.
— Благодаря, Том — каза Балард.
Лафонт стана и попита дали някой друг иска кафе. Балард и Агзафи отказаха и Бош последва Лафонт към предния край на архивната зала.
Балард ги изпрати с поглед. Надяваше се Бош да се държи добре с бившия агент на ФБР и да не забърка свада още през първия си работен ден.
3.
Бош бе свикнал да е сам вкъщи, когато преглежда стари дела и документи и се опитва да измисли ходове, за които никой не се е сетил. Това бе предимно тиха работа. Сега трябваше да свикне да работи отново в обща стая и да си възвърне умението да се изключва от разговорите около него, за да може да се съсредоточи върху настоящата задача.
Докато Балард бе заета с телефоните и политическите изисквания на работата си от другата страна на безполезната преграда, той отвори първата от трите папки с документите за неуспешното засега разследване по случая Сара Пърлман.
Започна с папката, надписана „Том 1“, и веднага обърна на съдържанието. Там пишеше, че всички снимки от местопрестъплението са в третия том. Той се прехвърли на тази папка. Искаше да започне със снимките, без да знае нищо за случая, така че да види същото, каквото са видели следователите на сутринта на 11 юни 1994, когато обезобразеният труп на Сара бил намерен в леглото на семейната й къща на Маравиля Драйв в Холивудските хълмове.
Третата папка съдържаше няколко прозрачни найлонови джоба, закачени в скобите й, и във всеки от тях имаше по две цветни снимки с размери 13х18 см, една отпред и една отзад. Бяха стандартните контрастно осветени цветни фотографии, на които кръвта изглеждаше лилаво-черна, бялата кожа бе станала алабастрова и жертвата бе лишена от всякаква човечност. Сара Пърлман беше била само на шестнайсет, когато животът й бил жестоко прекъснат от изнасилвач, който я бе душил и ръгал с нож. На първите снимки тялото на Сара бе проснато на леглото, а бархетната й нощница бе вдигната над оголения торс, за да покрие лицето й. Отначало Бош взе положението на нощницата за опит от страна на убиеца да попречи на жертвата да види физиономията му. Но докато прелистваше джобовете със снимките, стана ясно, че нощницата е била вдигната след като момичето е било изнасилено и убито. Сега вече Бош го определи като акт на разкаяние. Убиецът бе покрил лицето на жертвата си, за да не му се налага да я гледа повече.
По гърдите и шията на момичето имаше множество прободни рани и кръвта бе напоила чаршафите и юргана и се бе съсирила около тялото. Също така от синините по шията й бе ясно, че жертвата е била душена в някакъв момент от престъплението. Ако се брояха годините на войната и на работата му като полицай, Бош бе гледал неестествена смърт повече от половин век. Би било невярно да се каже, че е свикнал с извращенията и жестокостта, които хората проявяват един към друг, но отдавна бе престанал да мисли за тези изблици на насилие като за отклонения. Беше загубил голяма част от вярата си в човешката доброта. За него насилието не бе отклонение от нормата. То беше нормата.