— Мисля, че той току-що отвори магазина — каза тя. — Трябва да влизам, преди да са се появили клиенти.
— Оставям те — каза Бош. — Но като се върнеш в „Амансън“, можеш ли да подготвиш криминалистите за онова, което предстои? Навярно биха могли да пратят кола за отпечатъци, за да свършат работата още там, на място, и да разберем дали пътуването ми е било пълна загуба на време.
— Няма проблем.
— Успех.
Затвориха и Балард слезе от колата. Беше доволна, че не отговори „Нямаш грижа“ на искането на Бош за криминалистите.
Влезе в магазина с папка с две снимки в нея. Покрай дясната стена се редяха закачалки със смокинги, а покрай лявата — рафтове с бели ризи от пода до тавана. В дъното имаше пробна с огледала, а в предната част — каса. От двете страни на касата бяха поставени стъклени витрини с папийонки в едната и подбрани копчета за ръкавели в другата.
Нямаше и следа от мъжа, когото Балард бе видяла да отключва магазина и да влиза.
— Ехо? — извика тя. — Има ли някой?
— Момент — отговори й нечий глас. — Ще бъда при вас след минутка.
Балард отиде до стъклената витрина и заразглежда копчетата за ръкавели. Те варираха от изискани и елегантни до кичозни и отблъскващи. Приведе се над един чифт, който представляваше женски силуети с изпънати назад ръце и изпъчени гърди — образ, познат й от калниците на полуремаркетата.
— С какво мога да ви помогна?
Балард се обърна и видя мъжа, който бе отключил магазина. Свали полицейската значка от колана си и му я показа.
— Рене Балард, Лосанджелиско полицейско управление. Търся Санди Крамър.
Той вдигна ръце.
— Хванахте ме!
После ги свали и ги протегна напред събрани, сякаш да му сложат белезниците. Балард се усмихна бегло. Не й се случваше за първи път някой да реагира така, когато му покаже значката си, и да се мисли за остроумен.
— Трябва да ви задам няколко въпроса във връзка с разследване на убийство — каза тя.
— Ох, мамка му, извинете — каза Крамър. — Май не трябваше да се шегувам, нали? Кой е убит?
— Има ли къде да поговорим насаме? Предпочитам да не ни завари някой клиент по средата на разговора.
— Хммм, имаме стая за отдих отзад. Малко е тесничка.
— Няма нищо.
— Нямам уговорени срещи до единайсет. Мога просто да сложа бележка на вратата и да заключа. Колко дълго ще отнеме?
— Не много.
— Ами добре, да действаме.
Той отиде зад щанда, извади бележник за записване на инструкции за преправяне на смокингите и написа „Ще се върна до 10:45“. С тиксо от една кошница залепи бележката на предното стъкло, после се наведе да заключи вратата и каза:
— Елате с мен.
Минаха през една завеса в пробната и влязоха в помещение, което бе наполовина склад и наполовина стая за отдих. Имаше маса с два стола и Крамър предложи единия на Балард. Тя седна, Крамър също седна и попита:
— Кажете сега, какво убийство?
— Ще стигнем и дотам — отвърна Балард. — Но първо ми кажете кога говорихте за последно с Джейк Пърлман?
— Боже мой, Джейк мъртъв ли е?
Изненадата му се стори искрена на Балард. Тя бе искала да разбере дали Пърлман или някой от екипа му не е съобщил на Крамър за разследването.
— Не, не е мъртъв — каза тя. — Можете ли да си спомните кога за последно сте говорили с него?
— Хммм, ами доста отдавна — каза Крамър. — Обадих му се, когато спечели изборите. Значи трябва да е било преди колко, четири години?
— Той беше избран преди шест.
— Леле, как лети времето! Е, когато и да е било, обадих му се и го поздравих. Помня, че му казах, че сега ще ходи по сума ти официални събития, и му предложих отстъпка в магазина. Но това беше всичко. Той така и не се възползва.
— Ами Нелсън Хейстингс? Говорили ли сте с него напоследък?
— Хейстингс ли? Изключено. Нямам никаква причина да говоря с него. Не помня кога е бил последният път.
— Но го познавате?
— По-скоро го познавах. Тримата ходехме на училище заедно. В холивудската гимназия… където тревата не се гази, а се пуши.
И се засмя на собствената си шега. Но смехът му бе нервен. Балард усети в тона, с който говореше за Хейстингс, нещо близко до враждебност и попита:
— Имали ли сте някакъв проблем с Хейстингс?
— По-скоро той имаше проблем с мен. Искаше Джейк само за себе си и в крайна сметка ме изтласка. Аз просто не съм толкова борбена натура. Така че сега той води шоуто на Джейк, а аз съм тук.
Балард кимна.