— Как мина полетът, Хари?
— Отлично. Послушах малко хубава музика. Е, за какво е този код шейсет и девет?
— Не исках да говорим в „Амансън“. Днес Ролс беше там, а той е връзка с Хейстингс и Пърлман. Всъщност тази седмица идва доста често и мисля, че го прави, защото Хейстингс иска да знае какви действия предприемаме.
— Наистина ли? Не може ли Хейстингс да ти се обади, когато пожелае?
— Да, може. Но иска да скрие колко внимателно ни следи, защото той е нашият човек.
— Какво имаш предвид? Убиецът?
— Бих си заложила значката, Хари. Ако му вземем ДНК-то, ще съвпадне.
— Кажи ми как стигна до този извод.
Балард му предаде разговора, който бе провела тази сутрин със Санди Крамър, и как един от последните й въпроси към продавача на смокинги бе разкрил, че Хейстингс е лъгал, когато бе казал, че убийството на Лора Уилсън е станало преди да започне работа за Джейк Пърлман.
— Той е бил с Пърлман през цялото време — заяви тя. — И това не е дребна лъжа. Това е лъжа, която има за цел да ме заблуди. Което я прави голяма лъжа.
— Добре, разбирам — каза Бош. — Това е подозрително, но не стига, за да му сложиш белезниците. Имаш ли нещо друго?
— Да. След като говорих с Крамър, започнах да си припомням разговорите си с Хейстингс по този случай. Винаги той е бил активната страна. Той е този, който се обажда и иска нова информация, уж за Пърлман. Но сега си мисля, че се е опитвал да види колко близо сме до разкриването му.
— Още не стига за белезници.
— Виж това.
Тя му подаде лист от бележник. Бош го погледна и осъзна, че това е списъкът със задачите й по случая.
— Твоят списък — каза той. — Виждал съм го.
— Знам — отвърна Балард. — Но аз така и не пратих на Хейстингс снимка на Лора Уилсън и точно затова не съм го задраскала от списъка.
— И какво означава това?
— Ами, тази седмица проведох два телефонни разговора с Хейстингс за случая Уилсън. Сега превъртах наново първия разговор в главата си. Попитах го дали името Лора Уилсън му е познато и го помолих да провери какви записки може да са останали от кампанията за работата й като доброволка или за направено от нея дарение, или нещо друго. Помолих го също да разпита хората от екипа, включително и съветника. Деветдесет и пет процента съм сигурна, че не съм споменавала, че Лора е чернокожа. Планът беше да сканирам снимка и да му я пратя. Но така и не го направих. Забравих.
— Ясно.
— А после, при следващия ни разговор, той ми съобщава, че няма никакви архивни документи и че никой, включително Джейк, не може да си спомни жена на име Лора Уилсън да е била доброволка или нещо друго. И за да подчертае това, каза, че Джейк би си спомнил, ако е имал афроамериканка в екипа или като доброволка.
— Но ти си сигурна, че не си му казала, че Лора е чернокожа.
— Точно така. А после, когато Джейк се отби в отдела вчера, и той каза същото: че би си спомнил афроамериканка в кампанията.
Бош кимна. Преди да тръгне към летището, Балард му бе казала, че са я предупредили, че Пърлман идва на изненадващо посещение в отдела.
— Не може ли Хейстингс сам да е разбрал, че е била чернокожа? — попита той.
— Ами, всичко е възможно — каза Балард. — Но аз не съм му казвала. Сигурна съм.
— Като изключим това, как мина изненадващото посещение?
— Той и антуражът му останаха в отдела около трийсет минути максимум. Разведох ги, направиха снимки и аз получих около пет минути с Пърлман, за да го питам за Лора. И още нещо, Хейстингс все ни прекъсваше и напомняше, че Джейк имал натоварен график и трябвало да тръгва. Още един признак, че се опитва да пречи на разследването. Явно не иска да задавам въпроси на Пърлман.
От развълнувания й тон личеше, че се носи на крилете на адреналина. Бош също започваше да усеща действието му.
— Какво мислиш, Хари? — попита Балард. — Какво ще правим?
— Много просто. Ще му вземем ДНК-то — каза Бош. — Същото си мислиш и ти, нали? Ако ДНК-то съвпада, край на играта. Белезници.
Балард кимна и каза:
— Ще го направим незабележимо. Скрито взимане на проба. Не можем да позволим някой да разбере за това. Ролс издрънква всичко на Хейстингс и колкото повече хора знаят, толкова повече неща могат да се объркат. Ето защо исках да се видим навън.
— Ясно — каза Бош.
И двамата помълчаха за един дълъг момент, преди Бош да заговори отново.
— Аз ще го направя.
— Кое ще направиш? — попита Балард.
— Ще проследя Хейстингс и ще му взема ДНК-то.