— Да, сър — отвърна тя.
— Може ли да го кажете буква по буква? Искам да съм сигурен, че съм го записал правилно.
Тя му го издиктува.
— Благодаря. А първото име?
— Сара.
— Добре, Сара, за какъв срок говорим за тази работа? Защото времето ме притиска.
— Ами, вкарах ви в списъка. Обикновено обработваме исканията по реда на постъпването им. В какъв смисъл ви притиска времето?
— Ако сме прави за този човек, той е сериен убиец. Трябва да го пипнем, преди да е убил още някого. А военното досие ми е нужно, за да проверя дали може да е присъствал на определени места в определени години. Като го получим, ще започнем да затягаме мрежата и ще го приберем, преди да е наранил още някого. Никой не иска такова нещо на съвестта си. Нали ме разбирате?
Настъпи миг мълчание, преди Хеник да отговори.
— Разбирам — каза тя. — Дайте ми двайсет и четири часа и ще ви потърся. Гари има номера и имейл адреса ви тук. Още ли са същите?
— Същите са — отвърна Бош. — Значи… утре е събота. Тези двайсет и четири часа към понеделник ли се прехвърлят, или мислите, че ще узная нещо утре?
— Утре съм дежурна. Би трябвало да се чуем.
— Много ви благодаря, Сара.
Бош затвори, потегли през паркинга и се насочи към центъра „Амансън“.
25.
Балард се бе върнала на работното си място и съставяше бележки за разговора си с Крамър, когато Бош се приближи зад стола й и остави пред нея пликчето за веществени доказателства, в което бе запечатана значката от кампанията.
— Какво е това? — попита тя.
— Улика — каза Бош. — Трябва да я пратиш час по-скоро в лабораторията за вземане на отпечатъци.
— Знам какво е. Как го взе?
— Не исках да чакам да се завъртят колелцата на бюрокрацията. Отидох до Чикаго и го прибрах.
Сега Балард повиши глас.
— Ходил си до Чикаго?
— Току-що го казах.
Балард захвърли на бюрото писалката, която държеше. Това движение, заедно с повишения й тон, несъмнено щеше да привлече вниманието на останалите.
— Хари, ела с мен.
Тя стана и се отправи към стаята за разпити за разговор насаме. Бош я последва с наведена глава като осъден човек. Влязоха и Балард затръшна вратата. Веднага вдигна ръка към устата си да заглуши смеха си.
— Добре се получи — прошепна. — Всички гледаха.
— Е, все пак трябва да пратиш значката на криминалистите — каза Бош.
— Ще го направя. Обади ли се на твоя човек в Сейнт Луис?
— Да, но той вече не работи там. Сега е някаква жена. Говорих с нея и тя обеща да ми даде отговор до двайсет и четири часа. Ще видим. Предишният ми човек би зарязал всичко и ми се доверяваше достатъчно, за да не редактира информацията. Ще видим как ще е с тази новата.
— Добре, съобщи ми какво ти е казала. Готов ли си да излезем пак навън?
— Да. Но не мислиш ли, че трябва да повишиш глас още веднъж?
Балард се усмихна и вдигна отново ръка, преди да се е разсмяла. После я свали и заговори достатъчно високо, за да я чуят през вратата:
— Върви си вкъщи! Веднага!
Бош кимна и прошепна:
— Това би трябвало да свърши работа.
Отвори вратата и излезе, заел същата оклюмала поза. Балард го гледаше как подмина работното си място и се насочи право към изхода. Поклати глава, сякаш разстроена от мащаба на нарушението на Бош.
След като той изчезна, тя се върна на работното си място, но не седна, а прибра лаптопа и пликчето за веществени доказателства в раницата си. Усещаше, че Колин Хатърас я гледа.
— Колин, ако някой ме търси, отивам до лабораторията в центъра.
— Добре — отвърна Хатърас. — Ще се върнеш ли?
— Вероятно не.
— Исках да ти дам нова информация от КГГ.
— Направи ли връзка?
— Не, не още.
— Тогава хайде в понеделник сутринта да видим докъде си стигнала. Трябва да отида в лабораторията.
Хатърас се намръщи. Балард искаше точно този момент и каза:
— Дотогава може да имаме пробив, Колин. Ще говорим рано в понеделник.
— Добре — съгласи се Хатърас и попита: — Да не би да уволни Бош?
Последното го изтърси неочаквано и Балард бе доволна да разбере, че сценката със стаята за разпити е подействала.
— Още не съм сигурна — каза тя.
— Мисля, че в сърцето си той е добър човек — каза Хатърас. — Усещам го.
— Е, трябва да се научи да работи в екип, иначе изхвърча.
— Сигурна съм, че ще се научи. Имам чувството, че знае това.
— В такъв случай добре за него.
Балард метна раницата през рамо и огледа останалите от екипа. Всички бяха навели глави и се преструваха, че са вглъбени в работата си и не са слушали пререканието с Бош.