— Чуйте всички — каза тя. — Искам само да ви кажа, че съм ви благодарна за всички часове и дни, които отделихте тази седмица. Те далеч надхвърляха задълженията ви и е редно да знаете, че това не е останало незабелязано. Лека вечер.
С тези думи се обърна и тръгна към изхода.
26.
Бош спря колата си до бордюра на улица „Лос Анджелис“, на половин пресечка от изхода на подземния паркинг на кметството. Балард също така бе проверила в регистъра на МПС данните за колата на Нелсън Хейстингс и му бе пратила описанието и регистрационния номер. За съжаление Бош чакаше черна „Тесла“ модел 3 от 2020 г. и отлично знаеше, че този цвят, марка и модел са много популярни по улиците на Ел Ей. Трябваше да види номера, за да се увери, че е точната кола, и вече бе последвал две коли, излезли от паркинга, само за да ги настигне и да ги отхвърли.
Беше вече 6:40 вечерта. Той чакаше и наблюдаваше от два часа и се притесняваше, че е пропуснал излизането на Хейстингс. Извади телефона, потърси в интернет, после набра един номер. Отговори му жена.
— Кабинетът на съветник Джейк Пърлман, с какво мога да ви помогна?
— Нелсън там ли е още? — попита Бош.
Каза го с небрежен тон, с който се надяваше да внуши, че са близки познати.
— Тук е, но е на среща със съветника — отвърна жената. — Мога ли да запиша името ви и да попитам за какво се отнася?
— Ъъъ, просто един проблем с уличното осветление — каза Бош. — Той знае. Ще се обадя пак в понеделник.
Затвори телефона. Поне знаеше, че не е пропуснал излизането на Хейстингс. Приготви се да чака още, като държеше под око страничното огледало за един катаджия, който вече му бе казал веднъж, че тук паркирането е забранено и трябва да продължи нататък.
След още двайсет минути бдение телефонът на Бош иззвъня и той позна кода 208 на Кьор д'Ален, Айдахо. Прие разговора.
— Бош.
— Обажда се Дюбоз. Оставили сте ми съобщение.
— Да. И партньорката ми е оставила още две по-рано. Взехме да се чудим с какво толкова са заети пенсионерите там при вас, че нямат време да отговорят на едно обаждане от старото си управление.
— Да го еба старото ми управление, Бош. То никога не е давало пукната пара за мен. Ето, отвърнах на обажданията ви. Какво искаш?
— Да разкрия случая на Лора Уилсън.
— Ние хвърлихме големи усилия по Уилсън. Но понякога нещата просто не вървят. Не можахме да го разкрием, и точка.
— Не и за семейството й. Те никога не могат да поставят точка.
— Да, много жалко. Но всичко, което направихме, всичко, което знаехме за убийството, е в делото. Нямам какво да добавя. Дочуване.
— Не затваряйте.
— Не мога да ви помогна, Бош.
— Няма как да сте сигурен. Не и преди да ме изслушате. Има друго убийство.
Дюбоз не каза нищо и Бош изчака.
— Кога? — попита накрая Дюбоз.
— Всъщност единайсет години по-рано — отвърна Бош. — Току-що направихме връзката чрез ДНК.
— Къде?
— В Холивудския район. В подножията, също като при Уилсън.
— Чернокожа?
— Бяла. Има ли значение?
— Не, само се опитвам да схвана детайлите.
— Мислите ли, че расата има нещо общо с убийството на Уилсън?
— Не, доколкото ни беше известно.
— Това отрази ли се на разследването?
— Какви ги говорите, Бош?
— Нищо. Просто задавам въпроси. Кажете ми нещо за разследването, което го няма в делото.
— Няма такова.
— Винаги има. Ненаписани доклади, необяснени задънени улици. Защо не разследвахте кръвта в урината?
— Кое?
— Чухте ме. Получили сте ДНК от кръв в урината. Това означава, че е имало заболяване, но в делото не пише нищо за разследване в тази посока.
— Вие ебавате ли се с мен? Какво трябваше да направим? Това би могло да означава всичко. Един силен удар в корема ще ви докара кръв в пикнята. Да не би да трябваше да обиколим всички болници и клиники по диализа в града и да казваме „Дайте ни списък на пациентите си“? Майната ти, Бош. Направихме за случая всичко, което се полага, и…
— Нелсън Хейстингс. Това име да е изниквало случайно?
— Нелсън… кой?
— Хейстингс. Няма го в делото. По онова време е бил около трийсетгодишен, току-що излязъл от армията. Името говори ли ви нещо?
— Не, никога не съм го чувал.
— Мислите ли, че щяхте да си спомните, ако е изниквал?
— Ако е изниквал, името му щеше да е в делото. Не сме пропуснали нищо. Това ли е?
— Да, добре, Дюбоз. Това е.
— Хубаво.
Дюбоз затвори.