По време на разговора Бош бе държал под око изхода на подземния паркинг. Не бе видял оттам да излиза черна „Тесла“. Сега започна да предъвква разговора с Дюбоз. Фактът, че пенсионираният детектив бе споменал за проверка на болници и клиники по диализа, му говореше, че Дюбоз и партньорът му вероятно са обмисляли такава насока на разследването и са я отхвърлили. Сигурно се чувстваше гузен заради това и по тази причина се дразнеше на Бош. Един необърнат камък — Бош знаеше, че детективите носят такова чувство за вина и съжаление чак до гроба си.
Тъкмо се канеше да позвъни на Балард и да й каже за обаждането на Дюбоз, когато видя редица коли да се изнизва бързо от паркинга на кметството. Третата бе черна „Тесла“. Бош остави телефона, отдели се от бордюра и я последва. На 1-ва улица имаше червен светофар и той я настигна и провери регистрационния й номер. Беше колата на Хейстингс, но стъклото бе прекалено тъмно, за да се убеди, че в нея пътува мъжът, чиято снимка бе публикувана на уебсайта на градския съветник.
Колата сви надясно по 1-ва и се насочи на север, за да излезе от центъра. Шофьорът избираше наземните пътища вместо задръстената в часа пик Холивудска магистрала. Следенето с една кола винаги бе трудна работа, особено ако колата е трийсетгодишно чероки с отличителна квадратна форма. Бош се държеше колкото може по-далеч, но знаеше, че ако пропусне дори един светофар, лесно може да изгуби Хейстингс. Беше взел домашния му адрес от Балард, но се надяваше някъде по пътя той да спре и да остави ДНК-то си на чаша кафе, опаковка от храна или коричка от пица. Отделяните кожни клетки съдържаха необходимото ДНК. Достатъчно беше Хейстингс само да е в контакт с някой предмет и да го остави, за да може Бош да го прибере.
В крайна сметка теслата излезе на булевард „Сънсет“ и се насочи на запад към залязващото слънце. Бош знаеше от данните, които му бе пратила Балард, че Хейстингс живее на „Виста“ близо до долния вход за парк Ръниън Кениън. Остана разочарован, че изглежда, пътуваше към дома си. Това означаваше, че вероятно няма да може да се сдобие с ДНК тази вечер.
Но после черната „Тесла“ подмина „Виста“, без да завие. На няколко преки по-нататък спря пред магазина за вино и алкохол „Алмър“. Бош отби до бордюра на известно разстояние зад нея и видя как един мъж изскочи от колата и бързо влезе в магазина. Той подкара отново и влезе в страничния паркинг, където шофьорът на теслата нямаше да го види, като тръгва. Нахлупи си шапка на „Доджърс“, слезе от колата и влезе в магазина. Шапката щеше да му осигури известна маскировка, но той залагаше на това, че Хейстингс още не го е виждал и не е потърсил негова снимка, когато е научил от Балард за най-новото попълнение на отдел „Неприключени следствия“. Но дори и да бе виждал снимка, тя щеше да е стара, от досието на Бош в Лосанджелиското полицейско управление.
В магазина Бош се увери, че шофьорът е Хейстингс, и изпита поне моментно облекчение, че не е оплескал наблюдението.
Хейстингс стоеше пред стелажите с червено вино. Бош влезе по-навътре в магазина и спря пред един нисък стелаж с бели вина. Над него видя как Хейстингс посегна към бутилка червено и я подържа в ръка, докато четеше етикета на гърба й. После остави бутилката и взе друга. Прочете и нейния етикет и изглежда, видяното му хареса. Обърна се и отиде на щанда да я плати.
Бош си отбеляза местоположението на първата бутилка, пипана от Хейстингс. Знаеше, че може да се върне за нея. Но в момента искаше да е готов да продължи следенето му. Обърна се и излезе от магазина, за да се върне при колата си.
Знаеше, че Хейстингс вероятно се е запътил към дома си недалеч оттук, за да започне уикенда с бутилка вино. Но не можеше да рискува да го загуби, ако не е така. Беше важно да знае къде се намира Хейстингс, ако решат да се конфронтират с него или дори да го арестуват през уикенда. Трябваше да доведе наблюдението докрай.
След няколко минути Хейстингс излезе от магазина, хванал бутилката за гърлото. Без да поглежда по посока на Бош, се качи в колата си. Бош можеше да види само задницата на теслата покрай ъгъла на магазина. Когато тя изчезна, за да се влее отново в уличното движение, Бош излезе от паркинга и я последва.
Хейстингс не се прибра вкъщи. Продължи на запад по „Сънсет“, мина през Феърфакс и Кресънт Хайтс, а после продължи по булеварда, докато не стигна до „Сънсет Плаза“, където зави пак на север към хълмовете. Скоро зави по „Сейнт Айвз“ и почти веднага паркира до бордюра пред една къща.
Бош подмина „Сейнт Айвз“ и няколко къщи по-нагоре по хълма направи обратен завой, за да се спусне обратно. Задържа се на място, откъдето имаше тесен и частично закрит изглед към теслата и входа на къщата, пред която бе паркирана тя. Чакаше и наблюдаваше, но Хейстингс не слезе от колата. Бош започна да се чуди дали това не е някаква негова хитрост, за да провери дали го следят.