Знаеше, че това е песимистичен поглед върху света, но петдесет години работа в кървави професии не бяха оставили у него много надежда. Той знаеше, че мрачната машина на убийствата никога няма да спре поради липса на гориво. Не и докато той е жив. А може би и никога.
Продължи да прелиства снимките и да ги запечатва в паметта си. Знаеше, че за него това е начинът. Това бе начинът да се разяри, да се свърже неразривно с една жертва, която е виждал само на снимки. Това щеше да разпали огъня, от който се нуждаеше.
След снимките на местопрестъплението идваха снимките на криминолозите, отделни кадри с улики и възможни улики. Те включваха снимки на кръв, опръскала стената над таблата на леглото и тавана над жертвата, снимки на разкъсаното й бельо, захвърлено на пода, зъбна скоба, намерена в гънките на юргана.
Имаше няколко снимки на пръстови отпечатъци, открити и взети от лаборантите. Бош знаеше, че те вероятно ще са на жертвата, тъй като тя бе живяла в спалнята. Надписите, сложени върху тях от първоначалните следователи, го потвърждаваха. Но една снимка, която, изглежда, показваше долната половина на отпечатък от длан, бе отбелязана с „Неизв“. Неизвестен. Бяха намерили отпечатъка на перваза на един прозорец и разположението му подсказваше, че е оставен от човек, който се е вмъкнал през него.
През 1994 г. един частичен отпечатък от длан би бил безполезен, освен ако не могат да го сравнят директно с този на някой заподозрян. Бош бе работил по убийства тогава и знаеше, че по онова време нямаше бази данни с отпечатъци от длани. Дори сега, близо три десетилетия по-късно, твърде малко такива отпечатъци бяха регистрирани или вкарани в бази данни за сравнение.
Погледна над преградата към Балард. Тя тъкмо бе затворила телефона след разговор с местен бизнесмен, известен със строежа на стотици жилищни блокове в центъра. Молеше го да се присъедини към каузата и да подкрепи финансово отдел „Неприключени следствия“.
— Как мина? — попита я Бош.
— Скоро ще разбера — отвърна Балард. — Да видим дали ще напише чек. Полицейската фондация ми даде списък на предишни дарители. Опитвам се да звъня на двама-трима дневно.
— Знаеше ли, че ще правиш това, като се захвана с тази работа?
— Не точно. Но нямам нищо против. Даже ми харесва да събуждам чувството им за вина, за да ни дават пари. Ще се изненадаш да разбереш колко от тях са познавали някоя жертва на неразкрито престъпление.
— Едва ли.
— М-да, предполагам, че няма. Как ти се струва Пърлман?
— Още съм на снимките.
— Знаех си, че ще започнеш оттам. Кофти работа.
— Да.
— Някакви първоначални впечатления?
— Не още. Искам да погледна пак. Но отпечатъкът от длан… частичният. Предполагам, че си го проверила в съвременните бази данни.
— Да. Това бе първото, което направих. Никакъв резултат.
Бош кимна. Не бе изненадан.
— Ами ViCAP?
— Тц. Няма съвпадения.
ViCAP беше програма на ФБР, която включваше база данни за насилствени престъпления и серийни извършители. Но бе широко известно, че базата данни не е пълна. Много полицейски служби не изискваха от детективите да вкарват случаите си в нея заради дългото време, което отнемаше въвеждането на информацията.
— Като гледам снимките, ми е трудно да повярвам, че е еднократно престъпление.
— Съгласна. Освен във ViCAP пуснах проверки и до отделите за неразкрити случаи от Сан Диего до Сан Франциско. Никакви съвпадения, никакви близки сходства. Дори се обадих на старото ти приятелче Рик Джаксън. Той работи по неразкрити случаи за окръг Сан Матео. Разпита там от мое име, но без успех.
Джаксън бе пенсиониран детектив по убийствата от Лос Анджелис от времето на Бош.
— Как я кара Рик? — попита Бош.
— Май разкрива случаи наляво и надясно — каза Балард. — Което се надявам да започнем да правим и ние тук.
— Ще, ще. Не се тревожи.
— Слушай сега. Всеки понеделник ходя в Дирекция на полицията да се видя с капитана и да го осведомя за работата, бюджета и така нататък. Вероятно ще съм в центъра до края на деня. При теб всичко наред ли е? Том и Лилия могат да ти помогнат, ако се нуждаеш от нещо.
— Всичко е наред. Какви са правилата за взимане на документация вкъщи?
— Не можеш да изнасяш делата оттук. Така някак си се губи идеята да държим всички нерешени случаи на едно място, нали разбираш?