— Това не ни помага особено.
— Всъщност в известен смисъл ни помага. Определено можем да извлечем някаква полезна информация от наличните данни. Тези четирима ДНК роднини се намират в сравнително тесен географски район. Не са плъзнали из страната през десетилетията, както става обикновено. Това ми показва, че вероятно търсим член на семейството, който се е преместил на Западния бряг поне преди едно-две поколения. Тъй като имаме две престъпления, разделени от единайсет години, това ме навежда на заключението, че човекът не е турист, а по-вероятно местен жител с корени от Средния запад.
— Добре. И как жената, която ти е отговорила, ще се опита да разбере повече, щом не е оттук?
— Ако погледнеш дървото, ето тази тук ми отговори. Шанън Лафлин. Можеш да видиш, че има една жива баба по майчина линия. Идит Макграт. Вероятно ще отиде при нея и ще я пита дали знае някой от нейния род — брат, братовчед или някакъв друг — да се е преместил на запад.
Балард усети как телефонът в джоба й завибрира и каза:
— Изчакай секунда.
Извади телефона и погледна съобщението. Беше от Бош.
Тук съм. Току-що ми се обадиха от Сейнт Луис.
Трябва да поговорим.
Балард бързо написа отговор.
Качи се в стаята за отдих на горния етаж.
Ще се видим там.
Прибра телефона и насочи отново вниманието си към Хатърас.
— Значи ще говориш пак с Шанън Лафлин за баба й?
— Да.
Балард посочи екрана.
— А междувременно единственото, което знаем със сигурност, е, че нашият заподозрян има корени в Средния запад.
— Точно така — отвърна Хатърас. — И ще продължа да работя върху това.
— Как се представяш пред тези хора?
— Казвам, че съм генеалог, който проучва неразкрити случаи за полицейското управление. Както знаеш, напоследък сред хората има неприязън към полицията, затова се опитвам да стъпвам бавно и внимателно с надеждата да спечеля доверието им. Мисля, че е по-добре, отколкото направо да им кажа, че съм от Лосанджелиското полицейско управление.
— Мисля, че става. Но не забравяй, че ти не си наистина от полицията. Ти си цивилен доброволец.
— Наясно съм.
— Добре, Колин, справяш се чудесно. Продължавай и ми съобщи, когато направиш следващата връзка.
Тъй като срещата с Хейстингс щеше да се състои в центъра, Балард не виждаше нужда да разкарва Хатърас от сградата. Можеше да работи тук цял ден, ако иска.
— Добре — каза Хатърас. — И, хм, Рене?
— Какво?
— Има ли нещо, което ние останалите трябва да знаем? Чувствам се малко като в гимназията, като гледам как двамата с Хари сте се сдушили и си шепнете през цялото време. И онази кавга, дето уж я имахте вчера. Заприлича ми на сценка, която сте устроили заради нас.
— Не, Колин, няма нищо, което някой друг трябва да знае. Просто някои моменти от случая са деликатни… от политическа гледна точка. Освен това ние с Хари Бош работим заедно по случаи от няколко години, така че се разбираме от половин дума и между нас вече има изградено доверие. Доволна ли си?
— Ъъъ, да, разбира се. Просто бях любопитна. Не исках да…
— Е, добре, тогава просто си върши работата и ми дай някакви резултати. И благодаря за отчета. Сега ще излизам.
— Мислех, че смяташ да напишеш някои доклади.
— Размислих. Ще го направя вкъщи. Ти също би трябвало да си вървиш. Уикенд е, Колин.
Балард стана и се върна на работното си място, прибра лаптопа в раницата си, после тръгна към изхода. Не погледна повече към Хатърас, но имаше чувството, че тя я наблюдава през цялото време.
28.
Когато Балард влезе в стаята за отдих на втория етаж, Бош седеше на масата и си гледаше телефона. Той заговори пръв.
— Пусна ли стръвта на Хейстингс? Ще дойде ли?
— Не, ще се видим в центъра в два и петнайсет. В Гранд Сентръл Маркет. Какво получи от военния архив?
— Току-що ти пратих два файла на имейла. Отвори онзи, озаглавен „Сейнт Луис“.
Балард седна и отвори лаптопа си. Докато въвеждаше паролата и влизаше в пощата си, Бош й каза какво му е пратила Хеник. Опитваше се да удържи енергията, която напираше в него.
— Новата жена във военния архив в Сейнт Луис се обадила на стария ми познат, с когото работех по-рано. Той гарантирал за мен, казал, че съм точен пич. Така че получих цялото военно досие на Хейстингс без редакции.
Балард седеше на масата срещу него и гледаше екрана на лаптопа си.
— Добре, какво търся?
— Първо имаш назначенията му, а после на четвърта страница имаш доклад за участията му в бойни действия — каза Бош. — Загубил е част от стъпалото си в Афганистан. Това му е донесло статут на ветеран инвалид. Уволнен с почести през 2004-та.