— Значи е бил тук за Уилсън.
— Точно така.
— Липсва му половината стъпало…
— Сигурно има протеза. Доколкото видях снощи и днес, не куца.
Балард бе присвила очи и се взираше в екрана.
— Имаш нужда от очила, Рене — подхвърли Бош.
— Не, нямам — отвърна тя. — Как го е загубил, мина ли?
— В доклада не пише. Когато бях във Виетнам, някои момчета се прострелваха, за да се махнат оттам.
— В стъпалото?
— В повечето случаи.
— Сигурно много им се е искало да се махнат. Това ли мислиш, че е направил Хейстингс?
— Нямам представа. Просто говорех за Виетнам.
— Дори така да е, какво общо има това със Сара Пърлман и Лора Уилсън?
— Нищо. Сега отвори втория файл.
Докато Балард го правеше, Бош й каза как го е получил.
— Помниш ли, че ти казах, че ми пратиха военното досие без редакции? В първия файл бяха номерът на социалната осигуровка и военният номер на Хейстингс. Използвах ги, за да получа достъп до медицинското му досие на ветеран, и точно това имаш тук.
— Божичко, Хари, не би трябвало да имаме това. Би трябвало първо да вземем заповед за обиск.
— Никой никога няма да разбере, че сме го взели, и въпросът няма да бъде повдигнат в съда. Превърти го, докато стигнеш до 2008-а.
— Мамка му, не мога да повярвам, че правим това.
Това бе последното възражение на Балард, преди да последва указанията му. Бош стана и заобиколи масата, за да може да вижда екрана на лаптопа.
— Добре, 2008-а — каза Балард. — Тук пише, че е дошъл в болницата за ветерани в Уестуд за анализ на урината. Не мога да разчета тези резултати.
— Те нямат значение — каза Бош. — От 2008-а насам той е ходил ежегодно за анализ на урината.
— Бъбречно заболяване ли има?
— Ей това има.
Бош се приведе над рамото й и посочи една дума в терапевтичните бележки от посещението на Хейстингс през 2008-а.
— Нефректомия — каза тя. — Какво е това?
— Трябваше да го потърся — отвърна Бош. — Означава хирургична процедура за премахване на бъбрек.
Балард извърна лице от екрана, за да го погледне. После каза:
— Хари. Той е.
29.
Балард стоеше на тротоара на 1-ва улица близо до ъгъла на сградата на Гранд Сентръл Маркет. Намираше се в сляпо петно, където Хейстингс не би могъл да я види. Беше 2:25 и тя чакаше сигнала за действие от Бош. Едно по-ранно съобщение от него докладваше, че е на място и държи под око Хейстингс, който си е поръчал и получил кафе и си гледа телефона, докато я чака.
Най-важното беше да се уверят, че Хейстингс няма да си тръгне с кафето. Чашата им трябваше, за да вземат ДНК-то му.
Балард крачеше на малка площ до стената на подземния гараж на мола и превърташе историята в главата си. Новината, че на Хейстингс са му извадили бъбрек през 2008-а, даде нов тласък на разследването, което водеха двамата с Бош. Залозите бяха нараснали експоненциално през последните няколко часа и тя вече бе сигурна, че много скоро ще седи и ще пие кафе със сериен убиец. Трябваше да внимава да не породи никакви подозрения у Хейстингс, които да го накарат да избяга или да предприеме други действия след разговора им.
В 2:31 пристигна сигналът от Бош.
Той преполови чашата си. Можеш да тръгваш.
Тя прибра телефона си и веднага сви зад ъгъла, за да излезе на Хил Стрийт. Отвореният вход към огромното струпване на сергии за храна и напитки, месарници и плод-зеленчуци беше отляво. От другата страна на улицата се намираше долната площадка на „Ангелски полет“, въжения трамвай с дължина една пресечка, който возеше пътници нагоре и надолу по стръмната „Бънкър Хил“. Балард видя Хейстингс да седи на малка маса от неръждаема стомана с гръб към нея.
Потупа го по рамото и каза:
— Извинявайте, че закъснях. Има много движение от летището. Искате ли да ви долея кафето?
Трябваше да зададе въпроса, макар че се надяваше на отказ.
— Изобщо не трябва да пия кафе толкова късно през деня — отвърна Хейстингс. — Ще ме държи буден цяла нощ.
— Добре, ей сега се връщам — каза Балард.
Нямаше опашка за следобедно кафе. Балард бързо си поръча чаша обикновено черно на тезгяха. Докато чакаше, се огледа небрежно и видя Бош на една маса до неоновата фреска на източната стена на пазара. Намираше се в сляпо петно на Хейстингс, макар че засега нищо не подсказваше, че Хейстингс го знае кой е.
С кафе в ръка Балард седна на масата при Хейстингс.
Забеляза, че хартиената му чашка е почти празна. Барманът беше написал „Нелсън“ отстрани на нея, което щеше да улесни разпознаването й, ако той я хвърли в боклука. Но също като нейната, чашката имаше набръчкана хартиена обвивка. Макар че това щеше да попречи на взимането на отпечатъци, Балард се надяваше, че все пак ще могат да вземат ДНК-то на Хейстингс от слюнката и епителните клетки.