— Мога да ви уверя, че не е никаква игричка. Нито заплаха. Извършвам пълно разследване. Не оставям нито един камък необърнат. Защо мислите, че поисках да се видим далеч от моя и вашия екип? Мислех, че ще оцените…
— Тогава какво иска Санди Крамър?
Преди Балард да успее да отговори, до масата се приближи мъж. Носеше престилка и ръкавици и държеше кошче за боклук. Имаше маска върху устата и носа си, както все още правеха и други служители на пазара.
— Свършихте ли, господине?
И посочи чашката на Хейстингс. Балард вдигна очи и видя, че човекът зад маската е Бош. Хейстингс почти не го погледна.
— Вземете я — каза той. — Тръгвам си.
Второто изречение бе насочено към Балард. Бош взе чашката от кафе с ръкавицата си и се отдалечи от масата. Хейстингс впери суров поглед в Балард.
— Знаете ли какво? — каза той. — Дори не ме интересува какво иска Санди Крамър. Майната му, майната ви и на вас, Балард, ако си мислите, че можете да направите нещо срещу Джейк или мен. Опитът ви е жалък и аз се махам оттук.
Стана и си тръгна.
— Съвсем погрешно ме разбрахте — извика след него Балард.
Той не спря.
30.
Бош грабна ключа от задната гума на дифендъра на Балард, отключи колата и сложи пакета с уликата на пода пред задната седалка. Заключи отново колата и върна ключа на мястото му. Тъкмо се насочваше обратно към пазара, когато му се обади Балард.
— Той си тръгна — каза тя. — Къде си?
— До колата ти — отвърна Бош. — Сложих чашката на пода пред задната седалка.
— Аз се отклоних от сценария и той полудя. Тръгна през пазара. Можеш ли да го прихванеш?
— Изчакай така.
Бош смени посоката на 3-та улица. Вместо да се качва нагоре към „Хил“, тръгна надолу към „Бродуей“ и изчака на ъгъла да види дали Хейстингс ще се появи от южния край на дългата редица хранителни магазини.
— Не го виждам.
— Би трябвало вече да излиза — каза Балард. — Тръгна си преди по-малко от минута.
Бош знаеше, че в пазара няма проходи, минаващи от единия до другия му край. Той представляваше лабиринт от претъпкани магазини и хранителни заведения и Хейстингс щеше да е принуден да заобикаля хора и да се мести от един коридор в друг, докато върви през него. Не беше минало достатъчно време, за да стигне до „Бродуей“.
— Какво стана? — попита той.
— Ще ти разкажа по-късно — отвърна Балард. — Хайде просто да видим дали…
— Ето го.
Хейстингс бе излязъл от пазара и пресичаше „Бродуей“ в нарушение на правилата. Бош го видя, че говори, а после посегна към ухото си. Забеляза миниатюрната слушалка и разбра, че мъжът води телефонен разговор.
— Току-що се обади на някого.
— Вероятно се опитва да намери Крамър — каза Балард. — Цялата работа просто излезе от контрол.
— Изглежда ми доста ядосан.
— Ще го проследиш ли? Той може да се опита да потърси саморазправа с Крамър.
— С него съм. Където и да отиде.
— Добре, тогава аз се качвам в колата и тръгвам към лабораторията. Ако имам късмет, ще успея да хвана Дарси, докато е още там. Ти дръж под око Хейстингс, а аз ще ти се обадя.
Тя затвори, без да чака отговора на Бош. Бош изостана на около половин пресечка зад Хейстингс, докато го следваше обратно към офиса му в сградата на кметството. Хейстингс вървя по 3-та до „Спринт“ и сви наляво. Докато взимаше завоя, Бош го видя как посегна пак към слушалката в ухото си. Приемаше обаждане.
Бош ускори крачка и се затича, докато не стигна до ъгъла. Зави и продължи бързо, за да се приближи достатъчно до Хейстингс, та да може да подслуша неговата част от телефонния разговор.
На пресечката с 2-ра улица Хейстингс трябваше да спре и да изчака зелен светофар. Административният център бе почти пуст, защото беше уикенд и всички градски служби и съдилища бяха затворени. Но Бош успя да използва за прикритие двама пешеходци, които чакаха светофара, когато настигна Хейстингс.
Отначало Хейстингс стоеше мълчаливо, сякаш слушаше или чакаше някой да заговори. После забъбри напрегнато и гневно. Тъй като осъзнаваше, че и други хора чакат да пресекат с него, понижи гласа си дотолкова, че Бош не чуваше нищо. Но щом светна зелено и той тръгна по пешеходната пътека, гласът му се върна към острия заповеден тон.
И Бош успя да чуе почти всяка негова дума.
— Слушай, шибаняко, обади й се пак и й кажи, че си излъгал.
Последва нова пауза, при която Хейстингс размаха ръка в отхвърлящ жест.