— Глупости… ти си лъжецът. Обади й се и й кажи каквото ти казах, иначе ще те съсипя. Разбираш ли, гадино?
Настъпи миг мълчание, а после Хейстингс завърши разговора с една дума:
— Добре.
Хейстингс сложи пръст на ухото си, за да прекъсне връзката, и продължи към кметството. Бош отново изостана и накрая прекрати следенето, когато го видя да се качва по каменните стъпала на историческата сграда. Обади се на Балард, за да й докладва какво е видял и чул.
— Върна се в кметството — каза Бош. — По пътя мисля, че накара някой да намери Крамър и да го свърже с него. Не го нарече по име, но беше ядосан и каза на някого да „й се обади пак“ и да си промени версията.
— Бил е Крамър — отвърна Балард. — Той току-що ми се обади и каза, че е говорил с Хейстингс. Беше направо бесен.
— Хейстингс също. Обясни ли на Крамър?
— Да. Казах му, че просто се опитваме да накараме Хейстингс да се издаде. Мисля, че той няма нищо против. Не го харесва, нали помниш?
— Доколко се отклони от сценария?
— Вече спирам пред лабораторията и Дарси ме чака. Нека да й оставя това нещо и ще ти се обадя пак. Или ако искаш, може да се видим някъде.
— Аз бих хапнал. Да се срещнем в „Тракс“.
— Отвориха ли го пак?
— Да. Да ти взема ли нещо?
— Не, сама ще си взема нещо за пиене, като дойда. Вече ядох.
На Бош му трябваха десет минути да стигне до гара „Юниън“ и ресторанта в огромната й чакалня. Обедният наплив бе отминал и ресторантът не бе претъпкан, но чакалнята бе пълна с пътници, радващи се на света след пандемията, независимо дали тя наистина си бе отишла или не.
Бош бе преполовил един сандвич с печено сирене и гарнитура от пържени картофи, когато Балард се мушна срещу него в сепарето до прозореца. Взе си едно картофче от чинията му със същото плавно движение. Бош избута чинията към средата на масата и каза:
— Лапай. Не мога да го изям всичкото.
Тя си взе още едно картофче, докато сервитьорката се приближаваше към масата.
— Аз искам само чай с лед и малко кетчуп — каза тя.
Бош я остави да се успокои за момент, преди да мине направо към случая.
— Значи чашката вече е у Дарси?
— Да. Ще се постарае да я обработи бързо. Мисля, че вече използвах услуги от нея за три месеца напред. Особено с това, че я накарах да дойде днес.
— Ще си струва, когато го спипаме. Кога ще има резултат?
— Тя се надява да го секвенират до утре, а после ще го вкара в CODIS и ще провери дали има съвпадение.
— Не може ли да сравни директно ДНК-то от чашката с онова от отпечатъка на длан?
Балард поклати глава.
— Законово указание, спуснато от прокуратурата — каза тя. — По-трудно е да го оспорят в съда, ако не излизаш извън границите на обичайната процедура. Ако го прескочиш и направиш сравнение едно към едно, може да прилича на нагласена работа. Някой адвокат като брат ти Мики би могъл да го направи на пух и прах в съда.
— Брат само наполовина. Значи утре ще знаем.
— Ако имаме късмет.
Бош кимна и отхапа от сандвича си. Заговори с пълна уста.
— Значи ти излезе извън сценария с Хейстингс.
— Да. Той в известен смисъл ме принуди, като отби всичките три удара, които бях подготвила срещу него.
— Какви три удара?
— Поправи се какво е имал предвид, като е казал, че убийството на Уилсън е станало преди неговото време при Пърлман. Сега твърди, че е имал предвид преди неговото време като началник на екипа. Също така днес призна, че е бил шофьор на Пърлман навремето. Затова излязох от сценария и го попитах откъде знае, че Уилсън е чернокожа, след като не съм му казала?
— И?
— Имаше готов отговор. Понеже аз не съм му пратила снимка, я потърсил в Гугъл и намерил статия на „Таймс“ за убийството й, където имало снимка. Прав беше. Същата изрезка я има и в делото.
— Виж, нищо от това вече няма значение при този липсващ бъбрек. Като излезе ДНК съвпадението, ще го пипнем.
— Знам, знам, ама и него си го бива. Измести разговора, така че когато се върнах към сценария и споменах Крамър и че Хейстингс не ми е дал името на ръководителя на кампанията, след като явно го е знаел, направо побесня.
— Да, чух неговата част от разговора. Какво ти каза Крамър, че е казал на Хейстингс?
— Каза, че отрекъл да е твърдял, че Пърлман познава Лора Уилсън, но Хейстингс не му повярвал. Просто му крещял и заплашвал да го съсипе.
— Мисля, че трябва да му се обадиш.
— На кого?
— На Хейстингс. Кажи му, че Крамър току-що ти се е обадил и е променил версията си. Може би това ще го успокои. Ние май оставихме Крамър на топа на устата. Хейстингс трябва да разбере, че нищо не го заплашва.